Българското правосъдие не наказва адекватно изтезанието, реши съдът в Страсбург
Българският съд не е реагирал правилно при случай на полицейско насилие и не е предвидил адекватно наказание за извършителите, отсъди Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Решението се отнася до делото на Нурай Мюмюн от Горно Сахране, който подаде жалба заради полицейски тормоз с основание, че българската правна система е била твърде снизходителна спрямо полицаите, отговорни за побой срещу него.
През февруари 2012 г. Мюмюн се явява доброволно в полицията на разпит за открадната резачка за дърва. По време на разпита и в продължение на часове след това ищецът е бит от полицаите с дървена бухалка, гумена палка, електрошок и ритници, се посочва в официалното прессъобщение на съда. По думите на обвинителя, полицаите са искали той да признае, че е замесен в обира.
При последвалото дисциплинарно производство е установено, че Мюмюн е задържан неправомерно, а полицаите са наказани с лишаване на право на повишаване за три години. Малтретиране, извършено от обвинените, не е установено.
При наказателното производство по-късно е установено нанасяне на лека телесна повреда. Полицаите не понасят наказателна отговорност, а са глобени, като съдията е заключил, че няма нужда те са бъдат лишени от работните си места. Глобата е на стойност 4000 евро за неимуществени вреди и 2650 евро за разходи по делото.
Съдът по правата на човека отсъди, че полицаите са извършители на изтезание по смисъла на международното право.
"Съдът смята, че тези наказания (предвидените в България - бел.ред.) са очевидно несъответстващи на сериозността на извършеното от полицаите деяние. Те не отразяват адекватно тежестта на акта на изтезание и не могат да имат необходимия възпиращ ефект върху държавни служители, които усещат, че могат да злоупотребяват с правата на онези под техен контрол безнаказано", пише в решението на съда.
Освен това ЕСПЧ отправя и друга критика срещу българското правосъдие:
"Съдът вече е изразявал опасение, че престъплението за нанасяне на телесна повреда в българския Наказателен кодекс не взема предвид в достатъчна степен психологическите травми."
Според съдиите този дефицит в особена степен се оказва важен в конкретния случай: изтезанието се отразява "по много сериозен начин върху достойнството на личността и психичното здраве".
ООН е искала промяна в начина, по който се третира изтезанието в Наказателния кодекс на България
Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията на ООН, както и Комитета за човешките права на ООН многократно са призовавали България да въведе изтезанието като отделно нарушение, пише още в решението.
"Във всеки случай, българската легална система не отговори адекватно на акта на насилие", заключава ЕСПЧ.
Правителството е задължено да уволнява служители на реда, упражнили насилие
"Решението на ЕСПЧ е важно с три неща. Първо, за пореден път съдът постановява, че свръхупотреба на сила, приложена по време на разпит на задържан и с намерение да се изтръгнат показания, представлява изтезание, т.е. нарушение на основни човешки права. Второ, съдът напомня, че когато държавни служители са обвинени в престъпления, включващи насилие, правителството има международноправно задължение да отстрани от длъжност тези служители, докато трае разследването или процесът срещу тях, и да ги уволни, ако бъдат осъдени. Накрая, в настоящия случай съдът постановява, че глоба в размер на около 3 пъти месечната заплата на полицаите е явно неадекватно наказание спрямо сериозността на деянието", коментира пред "Дневник" адвокатът по делото Наташа Добрева.
"Българското правителство ще трябва да предприеме мерки по изпълнението на това решение. Съдът дава конкретни насоки и в тази връзка, като предвижда промени в Наказателния кодекс. По-специално, Съдът предвижда създаване на самостоятелно престъпление "изтезание". Това е (неизпълнена) препоръка към България от Комитета против изтезанията на ООН още от 1999 г.", напомня също от своя страна адвокатът.