Австрийски експерт: Дали ни харесва или не, ще трябва да се справяме с миграцията
"21 век е векът на движението. Време е да приемем, че глобализацията не е само за богатите. Бъдещето ни е разнообразието, смесването, различията. В това на улицата всеки един човек да е различен от другия. И ще трябва да се научим да се справяме с това, независимо дали ни харесва или не". Това заяви Килиан Клайншмид, доскорошен директор на един от най-големите лагери за сирийски бежанци в света - лагера Заатари в Йордания.
Клайншмид участва във форум, посветен на бежанците, организиран днес в София от "Червената къща" и Гьоте-институт.Той в момента съветва австрийското правителство в политиката за приемане на бежанци. Бил е в бежански лагери из целия свят. Дългогодишен активист във Върховният комисариат за бежанците на ООН.
По думите на Клайншмид хората, настанени в лагери, нямат намерение и нагласа да се задържат там или в страните, в които са избягали, те искат да се върнат в родните си държави при успокоени на конфликтите там. "За съжаление много от тези конфликти продължават с години, бил съм в лагери в Африка например, построени с временна цел, които продължават да съществуват вече повече от 20 години", отбеляза той.
Трябва да преосмислим политиката, да преминем от построяването на временни съоръжения за прием и настаняване към създаването на нещо по-трайно, заяви експертът. Според него трябва да бъдат изграждани не временни лагери, а перспективи, бъдеще за хората, бягащи от конфликтите.
"В Заатари осигурявахме всички минимални стандарти и изисквания за живот - давахме по 2000 калории на ден, прясна вода, подслон...всичко, всеки получаваше каквото и другия. И всеки ден възникваха конфликти, защото хората се чувстваха дехуманизирани. Те не искат подеяния, не искат грижи, не искат благотворителност...те искат сами да се грижат за себе си, да могат да работят, да учат, да се издържат сами, да произвеждат нещо...да са хора", посочи Клайншмид.
Веднага след него думата взе зам.-председателят на Държавната агенция за бежанци Васил Въбранов. И обяви: "Ние засега сме щастливци, че повечето хора не искат да останат". Даде и цифри, доказващи думите му. Според данните, които изнесе, през 2014 г. 7851 човека, подали молби за статут в България, са напуснали страната и са заминали за Западна Европа, главно за Германия. За тази година бройката е почти същата - 7805. Едва около 200 души годишно са били върнати обратно.
На практика това прави повече от две трети от хората, подали заявления за статут, които са по около 12 000 за всяка от годините. Напускането на хората е и причината повечето от бежанските центрове в момента да са почти празни, признаха преди време от компетентните инситуции. Днес на форума беше казано, че в един от големите центрове в София в момента има едва около 100 човека. Доскоро справка за всеки месец за запълнения капацитет на центровете можеше да се види на страницата на ДАБ, в момента обаче такава вече няма.
Съвсем скоро ще трябва да вземем много по-сериозни мерки за интеграция, да създадем възможност за интеграция, не просто временно приемане в лагери, призна Върбанов.
На въпрос каза, че вчера в крайна сметка е бил приет механизма за прием и презаселване на бежанци, в който се включва и интеграцията им. В този механизъм са заложени отговорности на всички институции.
Залата, в която присъстваха множество представители на неправителствения сектор, активисти, бежанци, обаче реагира бурно и репликира, че това се случва с тригодишно забавяне. И дори в най-сериозните моменти на наплив България не е имала никакъв план за интеграция на хората.
Изпуснахме три години, пълна загуба на възможности, много образовани, интелигентни, млади хора с възможности да допринесат за тази страна избягаха, заяви Азхар Аломар - сирийска бежанка от години в България, която в момента има фондация за подкрепа на бежанци. По думите й институциите само приемат за даденост и подхвърлят, че хората не искат да остават в страната и така аргументират липсата си на адекватни политики за интеграция. Аз съм бежанка, исках да остана, останах и се интегрирах, има и много други като мен, но не им се дават възможности, смята тя. Разказа как бежанци в Турция възраждат и връщат към живот запустели селца и градчета.