Депутатите редактираха в комисия Закона за достъп до обществена информация
Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите прие на второ четене проектозакона за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), внесен от Министерския съвет. Депутатите направиха редица терминологични, технически и стилистични корекции и приеха проекта с 10 гласа "за", 0 - "против" и 2 - "въздържали се".
След като Народното събрание прие на първо четене поправки в закона, депутати от Реформаторския блок (РБ), Патриотичния фрон (ПФ) и БСП не бяха напълно удовлетворени от поправките и дадоха заявка, че ще работят за усъвършенстването на закона.
На днешната комисия по предложение на Иван Вълков от ГЕРБ беше прието законът да влезе в сила на 1 юни 2017 г., а не на 1 февруари 2016 година, заради забавянето с прокарването на законопроекта.
Полемики предизвикаха две предложения на Мартин Димитров и Петър Славов от РБ за разширяване обхвата на определението за публичноправна организация и за изискване за предоставяне на информация от дружества, в които държавата е правила апортни вноски.
Те искаха в определението за публичноправна организация (това e организация, задължена да предоставя достъп до информация) да се запише, че е "създадена в обществен интерес", а не както е сега, че е създадена да "задоволява обществен интерес. Мартин Димитров даде пример с Българския енергиен холдинг и Националната електрическа компания, които са били повод за противоречива практика заради сегашното определение. От Министерството на траснпорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) възразиха, че промяна в дефиницията крие опасност от противоречие с европейска директива в тази област. Те се аргументираха с предишен отрицателен опит, породен от неправилна терминология в българското законодателство, което впоследствие е трябвало да бъде редактирано.
Александър Кашъмов, ръководител на правния отдел на "Програма Достъп до Информация", заяви че директивата създава минималния стандарт и това не пречи да бъде разширен кръгът на задължените. Снежана Дукова от ГЕРБ подкрепи предложението и заяви, че дефиницията "задоволява обществени интереси", не е ясна и "води до различни представи".
В крайна сметка предложението на депутатите от РБ беше прието с 10 гласа "за", 0 - против и 2 - въздържали се.
По второто предложение МТИТС изрази притеснение, че дружествата, които са били приватизирани поетапно и в миналото са били обект на апорт, ще бъдат поставени в неконкурентна ситуация спрямо останалите частни компании. Според транспортното министерство няма основание частни компании да предоставят такава информация.
Снежана Дукова отново подкрепи колегите си от РБ и заяви: "Не разбирам защо смущава Министерството на траснпорта, че частните организации и публичните такива могат да предоставят информация по отношение на определени апортни вноски, какво като те са частни, това би спряло държавната политика до определен сектор".
В отговор представителят на МТИТС каза: "Не си представям една компания да предоставя информация за заплатите на служителите си". И поясни, че така както е представен проектът, става дума за всякаква информация, а не само за апортни вноски. Александър Кашъмов заяви, че се въздържа по този въпрос, но обществото има право да знае за апортите.
Предложението не беше прието, след като 2-ма гласуваха "за", 0 - "против" и 10 - "въздържали се".
Беше прието и друго предложение на депутатите от РБ - да подлежат на защита личните данни на заявителя на искане за достъп до обществена информация.
Депутатите одобриха и предложението на Иван Вълков информацията предоставена по електронен път да не се заплаща.