Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев препоръча на правителството да подготви стратегия за киберсигурността и законопроект за противодействие на тероризма, който да внесе в парламента.

Около това становище са се обединили всички институции и парламентарни сили с резервираното отношение на "Атака" съобщи държавният глава след 5-часовото заседание на съвета. В него участваха премиерът Бойко Борисов, вицепремиерите Румяна Бъчварова и Меглена Кунева, министърът на отбраната Николай Ненчев, шефовете на служби и лидерите на парламентарните сили. Консултативният съвет обсъди промените в геостратегическата среда за сигурност и произтичащите от това рискове и заплахи за националната ни сигурност, както и способностите на институциите да противодействат.

Друга препоръка в становището на КСНС е правителството да предложи мерки за оптимизиране на на дейността на структурите в сектор "Сигурност" и подобряване на способностите им съобразно променената среда за сигурност, а Съветът по сигурност към Министерския съвет да приеме план за действие при мащабна бежанска и миграционна вълна, без значение на коя граница, и да го обезпечи финансово и технически.

Кабинетът да осигури кадрово, финансово и технологично звената за киберсигурност за изграждането на способности за ефективно и своевременно противодействие на кибератаките, препоръча още КСНС. Както и да се създаде подходяща структурна организация, която под ръководството на национален координатор по киберсигурност да осъществява непосредствено дейностите по изпълнение на Стратегията за киберсигурност.  

Препоръката към партиите и институциите е да работят за единна европейска позиция за разширяване на зоната за сигурност чрез ускоряване на процеса на интегриране на Западните Балкани към ЕС при отчитане на българския национален интерес и спазване на критериите за членство. След края на КСНС лидерът на ДПС Лютви Местан обясни пред журналисти, че формацията му е настоявала за това.

Нашият принос към становището на съвета е онази концепция, която разгръщаме от година насам – за необходимостта от разширяването на ЕС, и тя срещна разбиране от участниците в КСНС, каза Местан. Той повтори позицията на ДПС, че тази тежка бежанска криза, която дава основание на някои анализатори да говорят за криза на ЕС, може да се реши с наистина повече Европа. Не чрез затварянето на Европа, а чрез разширяване на зоната за сигурност на ЕС, което означава разширяване и на границите на ЕС, добави той.

КСНС препоръча правителството да хармонизира българското законодателство с нормативната база на ЕС и НАТО за защитата на комуникационните и информационните системи, както и да се използват пълноценно международните механизми и програми за изграждане на общ капацитет и способности за киберзащита.

Членовете на Консултативния съвет са констатирали, че в изборния ден на 25 октомври, когато се сринаха сайтовете на ЦИК, ГРАО и МВР, е била най-голямата досега кибератака срещу България. "Фактът, че тя бе направена в деня на избори и референдум показа, че тя има ясна цел и е провокация към обществото и държавата. Тя демонстрира сила в киберпространството, която много малко държави притежават, но и показва уязвимостта на страната ни. Атаките към сайтовете на голям брой държавни институции затрудниха работата им и са ясен индикатор за мащабите на опасността. Това е нова опасност, която се нуждае от задълбочен анализ и разработване на достатъчно ефективни мерки за противодействие, като използваме и опита на партньорските служби за сигурност. Необходимо е да се вземат спешни мерки от нормативен, институционален, кадрови и ресурсен характер", посочи Плевнелиев.

КСНС препоръча още компетентните институции активно да работят за формиране на единна европейска позиция, насочена към постигането на трайно решение на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка и миграционния натиск.

 

Бежанският натиск се превърна в основен рисков фактор за ЕС и държавите-членки, отчита КСНС. На този етап най-непосредствен и актуален за страната ни, без да подценяваме всички останали рискове, е рискът от продължаване или нарастване на миграционния поток към и през България, каза президентът. Той посочи, че кризата в Украйна продължава, а наличието на конфликти в непосредствена близост до границите ни предизвикват допълнително напрежение.

Масовите бежански потоци в следствие на въоръжените конфликти и диспропорциите в социално икономическото развитие заплашват да прераснат в хуманитарни кризи, посочи още държавният глава. Според него на днешното заседание институциите от сектор "Сигурност" са получили ясен сигнал за единство и подкрепа. 

Засилват се заплахите от асиметричен транснационален характер, наблюдаваме експанзия на тероризма, основаващ се на религиозен и етнически екстремизъм, вследствие на разпадащата се държавност в редица страни от близкия Изток, Северна Африка и др. Дългосрочен негативен ефект оказа феноменът "чуждестранни терористични бойци", заяви Плевнелиев.

По думите му проблемите с миграцията, трафикът на хора и тероризмът ще продължат да бъдат сериозна заплаха за националната ни сигурност. "На изпитание са поставени основни общи политики на ЕС – Дъблинската система за отговорността за предоставяне на убежище не може да бъде оценена като адекватна на спецификата и мащаба на миграционния поток. Недостатъчно ефективна е и шенгенската система за граничен и визов контрол. Големият брой мигранти натовари изключително много социалните системи и службите за сигурност на страната", каза още Плевнелиев.

Според КСНС сред глобалните фактори с негативно отражение върху различните аспекти на националната сигурност са също слабото икономическо развитие; бедността, социалното изключване, безработицата, особено младежката; сътресенията във финансовата сфера; промените в природната среда и климата; демографските проблеми; религиозното противопоставяне и радикализирането на отделни обществени групи в държави в непосредствена близост до нас; заплахи за информационната сигурност.