Проф. Иван Илчев: Най-много пари изтичат от СУ през магистърските програми
Най-много пари от университета изтичат не през хоноруваните преподавателите, а през магистърските програми. За никого не е тайна, че немалко от специалностите се припокриват поне до известна степен. Предлагането им се дължи на стремежа да се привлекат повече кандидати, съответно по-добро финансиране, и да се осигури достатъчна, та и предостатъчна заетост на преподавателите. Въпреки че ректорското ръководство убеждаваше деканите да се откажат от тази порочна политика, да комбинират програмите и да направят някои от тях междуфакултетни със сборни екипи, забележим успех нямаше. На практика не сме закрили нито една програма, дори тя да привлича съвсем малко хора.
Това заяви професор Иван Илчев в последния си ден като ректор на Софийския университет. Днес се провежда Общото събрание на университета, на което трябва да бъде избран нов ректор и ръководни органи на висшето училище.
"Последните 4 години от последния избор за ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" не бяха леки нито за българското общество като цяло, нито за университета. Със своите 108 бакалавърски и повече от 400 магистърски програми, и над 1100 докторанти, университетът продължава да е най-голямото висше учебно заведение и най-големия център за подготовка на научни кадри. Трябва да си зададем въпроса дали това разнообразие от програми не е донякъде измамно", каза в началото на речта си сегашният ректор на СУ "Св. Климент Охридски".
Като изключение от примерите за раздути магистърски програми, Илчев посочи факултетите по математика и информатика и стопанския, които в годините на финансови трудности за университета демонстрирали изключителна солидарност към администрацията и не искали като други постоянни увеличения.
Илчев се обърна към близо 400-те академици в аудитория 65 на Ректората с равносметка за втория си мандат като ректор. Той изтъкна, че университетът продължава да е най-успешният у нас въпреки намаленото държавно финансиране и влошената обща финансова стабилност.
Във връзка с последните обвинения към стопанското управление на университета, Илчев обясни, че към момента вузът дължи към 285 хил. лева на НАП, които лесно могат да се платят, но сътресенията в последните години като цяло идват от недостатъчното държавно финансиране. Той припомни, че през 2010 г. бюджетът на СУ беше намален с 20%, а от 2011 г. беше спряна допълнителната му субсидия за развитие и поддръжка от между 3 и 7 млн. лева на година. През 2014 г. СУ е получил бюджет от 98 млн., повече от една трета от тях - с целево предназначение. Така парите, които остават не стигат дори за половината от заплатите в цялата институция.
"Въпреки финансовите трудности, не е имало един месец, в който не сте си получили навреме заплатите си, за разлика от БАН например", заяви пред колегите си академици ректорът. Той посочи, че в рамките на втория му мандат доходите на служителите в университета са се увеличили с 90%, докато например за държавните служители са били 60%. Въпреки това заплащането на университетските преподаватели в България остава най-малко в Европа - два пъти под това в Румъния, пет пъти под Турция и десетки пъти по-надолу от лидерите във висшето образование.
Според Илчев не е провал, че СУ е паднал по-надолу в тазгодишната подредба на университетите на QS при положение, че е единственият български университет вътре. Отбеляза и, че за последните години спадът на броя на студентите не е толкова значителен колкото в други вузове, макар че може да се признае, че нивото се понижава, защото заради начина на финансиране университетът се принуждава да приема дори хора, които не са подготвени да бъдат студенти.