Няколко думи за възстановителното правосъдие и България, за това как Кристи с голямо закъснение пристигна у нас и, разбира се, ще стане дума за съдебната реформа.

Лично аз разбрах за съществуването му в университета в средата на 90-те години на упражненията на адв. Доковска по наказателен процес и прочетох книгата в руския й превод "Предели на наказанието", която съдия Захарова ми даде вече като младши съдия.

Но това беше щастлива случайност, а не резултат от пълнотата на учебната програма.

Много се радвам, че сега вече се запълва една съществена празнота за идеите и перспективите на критическата криминология и книгата достига до българския си читател благодарение на издателство "Сиби" и всички съмишленици, които направиха възможно това. Тя е много важна не само за студентите по право, когато учат за същността на наказанието, целите на наказателната репресия и индивидуализирането й, но и за всички останали, на които не им е безразлично как се осъществява социалното управление така, че да остане вярно на основанието си – благополучието на хората.

Защо ми се струва важно да се говори и мисли за възстановителното правосъдие в България?

Съгласно дефиницията на ООН правосъдието в преход е правосъдието на онова общество, на което му предстои да преодолее тежкото наследство на миналото, за да се гарантират отчетност и справедливост и да се постигне помирение. Такива общества, каквото без съмнение е и нашето, имат нужда от възстановителните подходи, за които говори Кристи.

 Тези подходи не постигат възмездие, но са реална възможност за преодоляване на недоверието, разделението и разкъсаните социални връзки. Понякога се оказва значително по-важно да узнаеш какво точно се е случило, отколкото да накажеш злосторниците, казва Кристи.

Най-общо казано, възстановителното правосъдие работи за това да се виждат, разбират и преодоляват конфликтите, да се надживее непримиримостта на противоречията, по възможност да се поправят причинените от престъплението вреди на жертвата и на общността. Поради това възстановителното правосъдие измества фокуса върху отношенията и върху бъдещето, включва различни подходи за работа и с извършителя на деянието, и с жертвата. Така се насърчават нарушителите да осъзнаят какво и кому са причинили и защо, да възстановят вредите, а пострадалите имат възможността да получат признание и да приемат възстановителното поведение на извършителя. Всичко това става с подкрепата на общността, която също приема действията на извършителя за възстановяване на нарушеното доверие и така участва в предотвратяване на последващи правонарушения.

Опитвайте се да създавате ситуации, в които да е важен обикновеният човек, който има възможност да участва, да бъде ангажиран в процеса и да бъде изслушан като най-големия експерт по своята съдба, каза Кристи, когато беше в София на срещата си със съдии и прокурори.

В статията си, която беше публикувана във вестник "Култура" - "Доверието като капитал", Кристи защитава тезата, че силният превантивен фактор на социалното поведение е да видиш другия, защото това означава да приемеш, че ти и той сте включен в мрежата от норми, които ни правят хора.

Съвсем неслучайно възстановителното правосъдие е самостоятелна специфична цел от актуализираната стратегия на Министерството на правосъдието за съдебна реформа, като се изхожда от разбирането, че

Предвижда се създаване на план за въвеждане и популяризиране на подходите на възстановително правосъдие, включително създаване на Национален съвет по възстановително правосъдие, обучение в Националния институт по правосъдие, предложения за законодателни промени, въвеждане на пилотни проекти за изграждане на устойчиви модели на интеграция между съдебния процес и други социални услуги и програми с цел да се постигнат ефектите от правосъдието, без да се прилагат санкции.

Не е случайно, защото

Изброявам, без да степенувам по значимост и стремеж към изчерпателност, някои от съществените проблеми:

-  Значителен проблем с доверието в съдебната власт;

- Значителен проблем с овладяването на институциите от нелигитимни интереси, или другояче казано – корупция, до степен, че се постига пълно отчуждение на институцията от основните й задачи;

-  В същото време поради последиците от близката история, съществуващото очакване, че държавата трябва да свърши всичко, че е по-лесно да бъдем управлявани, отколкото да управляваме – и живота си, и общността;

-  Години наред селекция на съдиите, без фокусът да е в знанието и морала;

-  Лесно възбудимото разделение и непримиримост между хората, което поради ниското доверие помежду им и в институциите също толкова лесно прераства в ненавист;

-  Грешната наказателноправна политика на държавата – увеличаването на наказанията, без да се дава отговор на въпросите "Защо?" и "Какво следва от това?". Отдавна липсват и криминологични изследвания, и това повече не би могло да е търпимо;

-  Липсата на изградена животоспособна социална инфраструктура, която да извършва рехабилитация на извършителите на престъпления, което носи прогнозируем резултат – голяма рецидивна престъпност, значителна част от която е резултат от бедност и социална занемареност – тежка неграмотност и липса на каквито и да било социални перспективи.

Изисква система от мерки и промяна на тона и духа на политиките. В нашата ситуация, усложнена от множество културни и исторически фактори, в която институциите ни имат не само проблема на бюрократизиране на модерните държави, зад който дебне опасността на "баналността на злото", но и специфичния проблем да възбуждат съмнения, че са част от криминални политически процеси, възстановителното правосъдие и разширяването на възможностите за гражданска самоорганизация са едно от ефективни средства за дългосрочно противодействие на престъпността.

С колеги и съмишленици бяхме в Норвегия, където се уверихме, че

– за реформата на затворите, за участието на общността при интеграцията на осъдените, за създаване на алтернативи на това децата да носят наказателна отговорност, за осигуряване на възможности на психичноболните на достоен живот чрез изграждане на извънболнична система за подкрепа.

Норвежки колега сподели, че в края на 70-те Кристи изглеждал на научната и по-специално – на юридическата общност, като добър, но наивен човек. Сега обаче не срещнахме някой, който да поставя под съмнение силния резон на хуманизиращия му системата подход. Резултатите са безусловни – силно намалена детска престъпност, на практика сведена до процента на статистическата грешка, и трайно намаление на рецидивната престъпност. Същевременно доверието в правосъдната система е най-високото в Европа. От опита и книгите на Кристи разбираме, че си струва да опитаме да въведем някои възстановителни практики. Още повече че сме имали и сходни български практики.

И бих искала да завърша с един пример, който ни разказа Кристи, за важността на доверието в обществото. Норвежки популярен ежедневник прави интересен експеримент след случая Брейвик – умишлено пръсва из Осло и околностите му 20 портфейла – така, че портфейлите да изглеждат изгубени – по пътеки, в паркове, пред станции на метрото и т.н. Във всички "изгубени" портфейли имало визитка с името, телефона и леснодостъпен адрес на предполагаемия собственик, както и около 300 крони (около 25 евро). 15 от 20-те портфейла били върнати, два от тях – без парите, един – с малки липси, но останалите 12 – непокътнати.

В този смисъл книгата на Кристи, както и следващите, чието издаване предстои, сигурна съм, ще улеснят разговора ни и ще помогнат за това разбиране.