Плевнелиев се обяви за създаване на "горещи точки" във всички страни от Евросъюза
Т.нар. горещи точки трябва да бъдат във всички страни от Европейския съюз. Това мнение изрази президентът Росен Плевнелиев, цитиран от агенция "Фокус", след срещата му с гръцкия държавен глава Прокопис Павлопулос. Това е първото посещение на Прокопис Павлопулос в държава от Югоизточна Европа, посочва прессекретариатът на българския президент.
"Когато прехвърляме мигрантите през полуотворени или затворени граници и си прехвърляме отговорността от една държава на друга, това е само рецепта за катастрофа. Когато сме заедно, имаме общ подход към общия проблем, тогава сме силни и можем да решим всеки проблем. Затова нашето желание - и на България, и на Гърция, е към всички държави от региона и в ЕС да формираме ясни правила за решаване на проблема с миграцията и всеки да се придържа към тях", каза Росен Плевнелиев. Идеята на ЕС е т.нар. горещи точки, където експерти да разглеждат ускорено документите на кандидатите за убежище и да решават кои да зачетат и кои да върнат обратно в държавите им, да бъдат изградени в страните външна граница за общността. Плевнелиев посочи, че мигрантите влизат във всяка държава и документите им трябва да бъдат обработвани по един и същ начин.
Държавният глава отново каза, че ако действат заедно, страните от ЕС могат да решат всеки проблем. "Но ако продължат да се нарушават регламентите на Дъблин и Шенген и се прехвърлят бежанците и отговорността от една полуотворена граница на друга, това ще бъде рецепта за катастрофа", смята той.
"България и Гърция са незаобиколим фактор за стабилността и демократичното развитие в Югоизточна Европа", заяви още Плевнелиев. Двамата президенти изтъкнаха, че процесът на разширяване на Европейския съюз трябва да продължи, а европейската интеграция няма алтернатива за страните от Западните Балкани. В тази връзка Плевнелиев и Павлопулос призоваха за прекратяване на манипулацията на историята. Двамата потвърдиха и подкрепата за политиката на "отворени врати" на НАТО.
Подобряването на свързаността на електро- и газопреносните мрежи в Югоизточна Европа ще продължи и държавите от региона ще постигнат реална диверсификация на доставките на природен газ, увериха президентите на България и Гърция. Двамата изразиха подкрепата си за бързото изграждане на междусистемната газова връзка между България и Гърция, чрез която България ще се свърже с Южния газов коридор и терминалите за втечнен газ в Средиземно море. Инвестиционното решение за изграждането беше подписано на 10 декември в София.
"По-добрата енергийна свързаност ще създаде предпоставки за формирането на регионален енергиен пазар и изграждането на регионална енергийна борса", посочи Плевнелиев. Гърция е сред водещите икономически партньори на България и държавният глава увери, че страната ни ще продължи да насърчава търговското и инвестиционното сътрудничество. Двустранният стокообмен е 3 млрд. евро годишно, а Гърция е сред най-големите инвеститори у нас с общ обем от 3.6 млрд. евро. Позитивен ръст бележи туризмът, като за 2014 г. над 1 милион гръцки граждани са посетили България, а почти толкова българи – Гърция. Българският държавен глава призова за ускоряване на откриването на нови граничи пунктове.
Гръцкият държавен глава се срещна по-късно днес и с премиера Бойко Борисов. Двамата оцениха високо развитието на икономическите и търговските отношения и диалога на институционално равнище. Двамата отбелязаха, че последното доказателство за разширяващото се икономическо сътрудничество е подписаното миналата седмица инвестиционно решение за изграждане на междусистемната газова връзка Гърция - България.
"Това е стратегически важен проект не само за България и за Гърция, но и за целия регион на Югоизточна Европа", подчерта премиерът Борисов. По отношение на миграционната криза в Европа двамата отчетоха като успешно сътрудничеството между службите за сигурност на двустранна основа и в регионален план, както и ефекта от прилагането на подписаното през май месец споразумение за полицейско и митническо сътрудничество между България, Гърция и Турция. На най-високо европейско ниво документът се дава като добър пример за ефективен инструмент за граничен контрол.