Нито мъжът, който се представя за баща на детето, нито неговите братчета, слушащи разговора, нито самото дете, се притесняват да разказват историята как преди около пет години трябвало да вземат 2500 евро за тогава още нероденото дете, след като го оставят за осиновяване. Сума, огромна за техния стандарт.

Всъщност историята я знаят и хората в село Черна Гора, Старозагорско, където живее семейството. Когато майката на момчето – Фана, бива извикана да се присъедини към разговора пред къщата, тя оставя новороденото си бебе, осмо поред, и също без проблем заразказва личната си история.

Фана и семейството й живеят в едностайна барака в края на село Черна Гора. Тя има осем деца, но първите четири по-големи е оставила при предишния мъж, с когото е живеела. Сега гледа новото си бебе. В нещо, по-скоро наподобяващо къща, спяща в една стая с други деца и роднини – около десетина души.

Само бегъл поглед стига, за да се разбере колко нужди има семейството – поне нормална врата, вместо висящото на рамката одеало. Или солиден покрив. Дори стените на къщата сякаш ще паднат. Фана няма течаща вода. Няма и работа, всъщност никога не е работила. Няма образование. А основното, с което храни децата, е хляб.

Така заварваме Митко (който е трябвало да бъде източникът на 2500 евро за фамилията) и неговите двама братя – всеки взел полагащата му се филия за обяд в ръка и тичащ из прахоляка пред къщичката. Хлябът е основната храна за децата – за закуска, за обяд, за вечеря.

Притиснати от немотията, тогава бременната Фана и партньорът й Кольо, се свързали с добре известен трафикант на бебета в желание да продадат нероденото дете. Трафикантите осигурили транспорта до Гърция, а Фана си спомня, че са отседнали близо до Ламия.

Групата, ръководена от Мишо Щерионов по прякор Пандурито, всъщност е един от тримата души в България, които в момента изтърпяват ефективна шестгодишна присъда в Бургаския затвор за трафик на бебета.

Фана разказва, че групата се е грижила добре за нея и мъжа й по време на престоя им. Чакали раждането в обширен апартамент, държан от член от групата. В него имало още една бременна жена.

Фана и Кольо обясняват почти в един глас и с почти едни и същи думи: "Предпочетохме да задържим бебето...да остане с нас...даваме всичко за децата си, дори коричка хляб да имаме, за тях ще е".

По-продължителен разговор все пак разкрива изненадващия обрат.

Притеснени, че могат да бъдат измамени с парите, семейството решило да си замине от Гърция и да задържи детето. "Нямахме проблеми, не ни държаха насила", припомня си Фана. И си обяснява: "За тях може би щеше да е опасно, можехме да направим скандали, да се обърнем към властите".

Все по-рядко се наблюдава насилие и принуда при тези престъпления, коментират и полицаи, които от години се занимават с подобни дела. Защо трафикантите да рискуват с хора, които могат после да се оплачат, да са недоволни, да ги разкрият (виж случаят в Ламия), като могат с лекота да наберат такива, които доброволно продават децата си, допълват те.  

Макар понякога да се случват спорове по цената на сделката, търсенето и предлагането поддържат търговията, разказва български агент за борба с трафика на хора. "Всъщност няма провалена сделка заради липса на търсене", допълни той.

Фана се е прибрала в дома си без пари. Но пред нея и хората като нея всъщност има твърде малко спирачки да се замислят отново за този начин за изкарване на пари.

Фана е свидетелствала срещу Пандурито, била е и на дело заради съгласието си да продаде нероденото си дете. Но за българските власти тя сякаш не съществува.

Фана е само част от статистиката. Нейният начин на живот, бедност, мизерия, са просто част от картинката, която в България се приема за нормална за ромите. Доре местният кмет само вдига рамене и казва, че според него няма с какво да помогне на семейството. А социалните служби от време на време се опитват да й отнемат децата заради бедността и недобрите условия на живот.

И това е на практика цялата подкрепа, която Фана и семейството й получават.