Антикорупционният закон, промените в закона за съдебната власт за реформа на системата, произнасянето на парламента по референдума за електронното гласуване, ремонт на Изборния кодекс. Това са спешните задачи пред парламента в новата пленарна сесия, която започва на 13 януари.

Новият политически сезон тръгва с преговори между управляващите партии за приоритетите на властта, за чието изпълнение ще бъдат записани и срокове в анекс към коалиционното им споразумение. От сега е ясно, че Реформаторският блок ще настоява за бързо приемане - до три месеца, на антикорупционния закон с автор вицепремиера Меглена Кунева, който веднъж беше бламиран преди лятната ваканция.

До 25 януари депутатите трябва да се произнесат за въвеждането на електронно гласуване у нас, което бе въпрос на националния референдум през октомври 2015 г. Тъй като в допитването  участваха по-малко от 3,5 млн. души, колкото са гласувалите на парламентарните избори през 2014 г., крайното решение да има или не дистанционно гласуване по електронен път зависи от парламента.

Макар че над 1,7 млн. души, или 73,51% от гласувалите при допитването, са отговорили с "да", е възможно депутатите да не уважат волята им и да въведат електронен вот само частично. Вариант било гласуване по интернет да бъде разрешено само за българите в чужбина. Председателят на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов вече се обяви, че подкрепя електронно гласуване, но при гаранции, че ще бъде спазена тайната на вота на избирателите и системата ще издържи на манипулации.

В същото време лидерът на ДБГ Меглена Кунева пък настоява електронното гласуване да бъде включено сред приоритетите в анекса към коалиционното споразумение с ГЕРб, като се даде 6-месечен срок за изпълнението му.

Решението за електронното гласуване вероятно ще е първата поправка в Изборния кодекс. След хаоса на местния вот през октомври миналата година партиите се стягат и за сериозен ремонт на изборните правила. Едно от очакваните решения е за промяна на начина на отчитане на бюлетините, за да се избегнат опашките от чакащи като в зала "Арена Армеец", където се помещаваше софийската Общински избирателна комисия.

Партиите вече дадоха знак, че не са удовлетворени от ниския праг на преференциите, при които избирателите могат да разбутват партийната подредба на кандидатите. Очаква се прагът отново да бъде върнат, така че предпочитанията на гражданите да не влияят на разместват списъците с претенденти за постове. Сега прагът за общински съветници е 7% от общинската избирателна квота, за депутати - 7% от гласовете за листата, а за евроизбори - 5% от гласовете за листата, като там се броят само бюлетините с отбелязани предпочитания, а не както за местните и парламентарни избори бюлетините без преференция да се зачитат като гласове за водача.

До средата на март трябва да бъдат внесени и промените в Закона за съдебната власт, свързани с фактическото разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии и функциите, които те ще изпълняват. Според новия правосъден министър Екатерина Захариева се подготвят и промени в Наказателно-процесуалния и Гражданско-процесуалния кодекс като част от съдебната реформа, но все още не е обяснила за какви точно ще са измененията.

Сред важните задачи за новия сезон е и приемането на нов закон за обществените поръчки,  който въвежда две опростени процедури - публично състезание и пряко договаряне, за поръчки под т.нар. прагове, под които всяка държава-членка на Евросъюза има право да определя собствени правила. Публичното състезание и прякото договаряне ще могат да се прилагат от областните управители, кметовете, общински и държавни предприятия, лечебни заведения. Те ще важат за поръчки с цена по-ниска от 5 млн. лева за строителство, 404 851 лв. за доставки и услуги и 500 хил. лева за социални и други специфични услуги в здравеопазването, например. В момента прагът за поръчки в строителството е около 10 млн. лева, тоест намалява двойно.

В началото на сесията парламентът трябва да попълни съставите и на ключови регулаторни институции. На първо място трябва да бъдат избрани и десетима съдебни инспектори към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Процедурата беше открита през миналата есен, но заради местните избори се забави. Вече са внесени 20 кандидати, които още през януари ще трябва да бъдат изслушани в правната комисия.

Парламентът трябва да избере нов председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията, като за шефското място упорито се сочи бившият главен секретар на Министерския съвет в първото управление на ГЕРБ Росен Желязков. Там процедурата също беше отложена заради местния вот. Според медийни публикации за регулатора амбиции имал и депутатът от БСП Кирил Добрев.

Близо година стои вакантно мястото от парламентарната квота в Съвета за електронни медии (СЕМ) на мястото на Анна Хаджиева. Поради тази причина мястото си в регулатора не може да заеме и назначената от президента Бетина Жотева, която продължава да е говорител на Външно министерство. През тази година СЕМ трябва да избере нови генерални директори на БНТ и БНР, а в същото време изтича и мандатът на шефа му Георги Лозанов.

През януари се очаква парламентът да избере един зам.-омбудсман от номинираните петима, чието изслушване ще бъде днес. Най-вероятно това ще е бившият правосъден министър Диана Ковачева.

БСП пък даде знак за засилване на опозиционната си дейност. Още след ваканцията социалистите възнамеряват да започнат разговори за вот на недоверие към правителството на Бойко Борисов. Така левицата щяла да тества опозиционността на ДПС, както и на ДСБ, която в последния месец на миналата година обяви, че излиза в опозиция на кабинета, макар Петър Москов да остана министър.

Една от възможните теми за вот на недоверие е здравеопазването. В крайна сметка ще го решим с онези, от чиято подкрепа имаме нужда – това е политически коректното, коментира зам.-председателят на групата на БСП Корнелия Нинова. За внасяне на вот на недоверие са нужни поне 48 депутатски подписа, а БСП има 38. Липсата на останалите десет са и причината повече от година срещу втория кабинет на Борисов да няма нито едно искане за оставка.

Нинова обяви, че имат готовност със законопроекти по четири ключови теми -  производство, доходи, справедливост и контрол. "Възнамеряваме в началото на сезона да поканим представители на Асоциацията на българското производство във всички сфери, на работодателските организации на един сериозен разговор за това от какво имат нужда по отношение на законодателството, за да им създадем условия за разкриване на работни места и увеличаване на заплатите", каза тя. "След като управляващите не искат да приемат тази покана от бизнеса, ние ще го направим и ще поемем тази инициатива. Ще говорим с всички парламентарни групи за създаването на такъв борд, защото безработицата и бедността си остават проблем номер едно в държавата", добави Нинова.

Тя обяви, че първите въпроси, които социалистите ще зададат в парламентарния контрол към управляващите, ще са свързани с МВР, здравеопазването и финансите. Според нея убийствата, обирите на банки, битова престъпност показвали, че министър Румяна Бъчварова не си върши работата.