За храбрия "Командир" добра дума кажете (От "Иван Костов" на Антон Тодоров)
"Дневник" публикува откъс от книгата "Иван Костов. Том 2: Задкулисието на прехода" на Антон Тодоров, предоставен от издателство "Изток-Запад". Представянето е тази вечер от 18 ч. в мраморното фоайе на Столичната библиотека.
За храбрия "Командир" добра дума кажете
Нека обясня отново – това изследване не е обвинителен акт срещу Иван Костов. Поне моята идея, когато започнах писането му, не беше такава. Нито пък е панегирик на същия човек. Единственото, което ме интересува, е обективността, изразяваща се в търсене на истинските факти, на документите, които ги доказват, и анализа на всичко това. От тази гледна точка трябва да призная, че не може да се поставя изобщо под съмнение крайната нужда от приватизация на огромен брой държавни предприятия, които правителството на Иван Костов завари през пролетта на 1997 г. в окаяно състояние, с огромни загуби, без пазари и с крайно амортизирани мощности. Много неприемливо е това, което се случва през последните няколко години – порой от неистини ни залива от телевизионни и радиопредавания, електронни и печатни медии, в които ежедневно се пръскат граничещи с идиотизъм твърдения за цветущото икономическо и финансово състояние на комунистическа България. След този порой обикновено следва друга филипика, която обикновено завършва с това, че Иван Костов е продал "активи, струващи 30 милиарда, за 3 милиарда." Едва ли мога да бъда заподозрян, че съм негов адвокат – подобно твърдение е изключително погрешно.
Но не мога да не обърна внимание на факта, че в България никой така и не успя да даде относително обективна оценка за стойността на стопанските активи в началото на прехода, а и след това. Оценки има, но вариациите на числата за стойността на тези активи е толкова еластична, че изключва възможността да са верни. В т.нар. Бяла книга, с която НДСВ направиха анализ на наследството на кабинета на Иван Костов, присъстват други числа:
По време на управлението на правителството на ОДС е извършена значителна част от българската приватизация – раздържавени изцяло или отчасти са над 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв., макар че след голямото забавяне от 1989 до 2001 г. сега реалностите са други. За тази собственост в държавната хазна са постъпили малко повече от 2 000 000 000 лв. и още приблизително толкова са дължими в алтернативни или отложени платежни средства. Погледнато сумарно, активите на българската държава са разпродадени средно за 20% от стойността им, като в близо половината от случаите разминаването е още по-драстично.
Това се твърди в т.нар. Бяла книга, с която правителството на НДСВ и ДПС с премиер Симеон Сакскобургготски се опита да опише онова, което е получило като наследство от Костов и ОДС. Пиша това, защото и президентът Росен Плевнелиев се включи в хора за "30-те милиарда активи", които били продадени за 3 милиарда:
За разлика от всички останали – старите и новите страни членки – България преживя през последните 20 години цели два държавни банкрута: през 1990 и 1996 г. Да не забравяме и югоембаргото, което така силно засегна икономиката на България. Освен това ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда.
Когато през есента на 2012 г. Р. Плевнелиев каза горните думи по време на интервю за австрийския вестник "Дер Щандарт", той едва ли е взел предвид факта, че не съществува нито един анализ, който на основата на международно призната методика за оценка да доказва, че акциите на силно губещи държавни предприятия са стрували 30 млрд. евро. Това е и един от аргументите, които Иван Костов представи в отговор. Съвсем резонни бяха и следващите му аргументи по казуса:
През призмата на реалната държавна собственост митът се разпада така: В над 95 на сто приватизационните сделки са за акциите (участията) на държавата, а не за активите на предприятията. Цената на държавните участия се определя както от активите, така и от пасивите. При масовата приватизация на сравнително финансово стабилни държавни предприятия акциите им са оценени през 1996 г. на 250 млн. лева, които са 22,08 на сто от подлежащата на приватизация собственост. През 1995 г. правителството на Жан Виденов оценява всички държавни активи по балансова стойност с методика на Световната банка на 580 млн. лв. Изводът от тези факти е, че комунизмът у нас рухна поради икономически фалит, впрочем признат официално от БКП. Този фалит беше неизбежен при размера на пасивите на командната икономика през 1989 г., който значително надхвърля нейните активи.
Но и в този отговор на Иван Костов отново ставаме свидетели на нещо много характерно за него – смесване на истина с полуистини и съзнателно ограничаване на обяснителната част, така че да съвпадне с търсения от него пропаганден ефект. Какво имам предвид? Да, истина е, че в началото на приватизационния процес в България, през 1993 г., общият размер на дълготрайните активи на държавните предприятия в България е оценен на 580 млн. лв. (345 млн. долара).245 Тези числа показват и другата крайност – свръхзанижена оценка, също непазарна, каквато е ѝ свръхзавишената оценка за 30 млрд. лева активи. От тези 580 млн. лв. (345 млн. долара) общият размер на държавните активи, подлежащи на приватизация след 1993 г., е 383 млн. лв. (228 млн. долара), или 66% от всички активи, собственост на държавата. До 2000 г. инфраструктурните предприятия от сферата на енергетиката, транспорта, водоснабдяването и топлофикацията са изключени от обхвата на приватизацията, но с програмата на правителството за приватизация на държавни предприятия през 2000 г. част от тези предприятия вече са предвидени да се приватизират. Виждате, че и Костов не е съвсем прецизен в отговора си до Росен Плевнелиев, защото никъде не споменава, че приватизираните след 2000 г. огромни активи в забранените дотогава предприятия от сферата на енергетиката, транспорта, водоснабдяването и топлофикацията, са приватизирани от неговото правителство. Както ще разберете по-надолу, тяхната приватизация често е на границата на престъплението. Каква е документалната истина? За целите на тази част от книгата направих няколкогодишни проучвания в различни централни и регионални български архиви. Там се съхраняват в много добро състояние архивните фондове на хиляди заводи, комбинати, фабрики, предприятия и стопански комплекси в някогашните Благоевградски, Бургаски, Варненски, Врачански, Кюстендилски, Пернишки, Сливенски, Софийски, Старозагорски, Хасковски и Ямболски окръг. Тези регионални архиви съм успял лично да посетя и да изследвам, затова и наблюденията ми са категорични: комунистическата икономика на НРБ е страдала от същностна, системна финансова, пазарна и иновационна несъстоятелност. Затова и никакви реформи не са били в състояние да я подобрят и изправят на крака. Второто ми заключение е, че това, което често лекомислено се нарича "разбиване на икономиката" по време на управлението на Иван Костов, по същността си е много необходим и оздравителен процес, защото сваля тежък хомот от гърба на публичните финанси. Критичност може да има само и единствено за начина на раздържавяване – и то само ако критикуващият е подробно запознат с конкретиката. Иначе говоренето на ангро, без да се познават фактите, включително и по конкретни приватизационни сделки, е безполезно и много контрапродуктивно, защото замърсява и бездруго свръхзамърсената откъм точност на информацията публична среда. За мен не съществува дилема дали е трябвало да се случва или не мащабно раздържавяване.
И накрая, третото ми категорично заключение е, че социалистическата икономика е била несъстоятелна във финансов, пазарен и иновационен смисъл през целия период 1944–1989 г., когато властваше просъветската тирания начело с неграмотния правешки диктатор Тодор Живков. Много е важно да го подчертая отново – не само в средата и края на 80-те, а по време на целия период 1944–1989 г. непредубеденият изследовател се натъква на безброй доказателства за един-единствен факт – огромната част от тези т.нар. активи са тотално надценени с днешна дата. Нещо повече - когато човек чете документите от архивите на комбинатите, заводите и фабриките, той сякаш попада в царството на кривите огледала и машинално се улавя в мисълта, че някой с голямо постоянство, коварно и много подло е зомбирал част от днешните ни сънародници за истинската стойност на активите на тези индустриални "колоси" на глинени крака. От тази грешна аналитична посока резултатът е един – пропускат се истинските проблемни полета, за които Костов и управляващата коалиция ОДС могат да бъдат критикувани основателно. И се дава възможност на адвокатите на бившия премиер с лекота да подготвят ефективна защитна стратегия. А накрая се оказва, че нищо от това, което ни е необходимо като реално, точно и справедливо познание, не се постига. Има правило – ако са ти грешни предпоставките, няма как да не са такива и заключенията. Архивните свидетелства са най-добрият аргумент за това, което пиша, затова ще дам няколко от най-показателните примери за тоталния упадък на щедро субсидираната с банкови кредити социалистическа и постсоциалистическа промишленост от средата на 80-те г. на миналия век до 1996 г.
