Мустафа Хаджи: Нямам притеснения от съда за регистрацията
Новият стар главен мюфтия Мустафа Хаджи няма притеснения от предстоящото решение на съда за легитимността на конференцията през уикенда, на която той бе преизбран.
"Не знам друга организация в България да прави такава конференция, толкова стриктно да подбира делегати, да има такъв строг контрол в залата", коментира той пред БНР. "Не виждам причина тази конференция да не бъде легитимна. Все пак, ако не бъде регистрирана, ние ще се съберем отново", добави той.
За очаквано решение на Върховния касационен съд по легитимността на предишната конференция, оспорена от Недим Генджев, главният мюфтия коментира, че ако тя бъде обявена за нелегитимна, ще пита мюсюлманите какво да прави. "Ние служим на тях", добави той.
Мустафа Хаджи отхвърли твърденията, че мюсюлманското вероизповедание ще застане официално зад политическия проект на досегашния лидер на ДПС Лютви Местан.
"Такова нещо няма. Това са инсинуациите на Генджев и те не са от вчера", каза мюфтията.
"Винаги сме стояли на еднакво разстояние от всички политически партии", подчерта Мустафа Хаджи и даде пример, че на конференцията са били поканени политици от целия спектър. "С Ахмед Доган сме се виждали преди 2-3 години, на някаква конференция - поздравихме се и толкоз", добави той. Тримата съпредседатели, които ръководят движението в момента, пък видял само на конференцията.
Мюсюлманите не вярват вече толкова много на политиците, даде да се разбере главата на вероизповеданието.
Твърденията, че се готви търговия с апортирани вакъфски имоти, са неверни, каза главният мюфтия. "Няма такъв текст в устава. Вакъфски имот не се продава. Да се заменя може, ако представеният имот е по-добър от този, който изповеданието притежава, и това става с решение на Висшия мюсюлмански съвет", посочи Мустафа Хаджи.
Мюфтийството по думите му е принудено да разчита на Турция за 40 до 50% от издръжката си.
"На държавата почти не разчитаме, тя дава много малко и тези пари отиват директно в някои общини - за ремонт на джамии и т.н.", каза Мустафа Хаджи. Многократно са подавани молби да се отпуснат средства за обучението на духовници - законът позволява да се финансират от държавата частни училища, посочи той.
"Постоянно говорим, че в България мюсюлманските духовници трябва да бъдат докарани вътре в страната. Ако искаме да бъдат обучавани вътре в страната, трябва да има училища и тези училища трябва да бъдат издържани по някакъв начин. Държавата не отпуска средства, въпреки че ние многократно сме подали молби до МОН за делегиран бюджет на тези училища", разясни Мустафа Хаджи.
Междувременно стана известно, че премиерът Бойко Борисов не вижда проблем с командированите в България 23-ма служители на Комитета по религиозни въпроси на Турция (Дианет). Това се разбира от писмен отговор на Борисов до депутат от опозицията, цитиран от БГНЕС.
"Командироването на такива служители на Дианета се практикува в много държави на територията на Европейския съюз, като Германия, Австрия, Холандия, Франция и други", сочи Борисов, цитиран от БГНЕС.
"В периода от 1949 г. до 1989 г. рестриктивният Закон за изповеданията, приет и прилаган за този период, забраняваше на религиозните общности да поддържат връзки с чужбина, дори и когато това е било канонично изискване, както например за Католическата църква", уточнява министър-председателят.
Борисов напомня, че според Закона за вероизповеданията, в сила от 3 януари 2003 г., има възможност чуждестранни свещенослужители да пребивават в страната по покана на централните ръководства на вероизповеданията след становище на дирекция "Вероизповедания" на МС. "Отговорността за дейността на чуждестранните свещенослужители се носи от поканилите ги централни ръководства на религиозните институции, регистрирани от Софийския градски съд. Броят на чуждестранните служители, пребиваващи в страната, по покана на вероизповеданията е няколкостотин в различни религиозни институции, в това число и Българската православна църква", пише Борисов.
"Сумата, която отпуска Турция за четири учебни заведения в България, е около три милиона лева на година. Това всъщност е много малка сума", каза пред "Нова телевизия" говорителят на Главното мюфтийство Ахмед Ахмедов.
По повод информацията, че 40% от средствата, с които се финансира Главното мюфтийство у нас, идват от Турция, Ахмедов изтъкна, че единствено сектор "Образование" получава 40% от бюджета си от Турция, а изповеданието има още над 10 секторни политики.
"Сектор "Образование" при нас са училищата и Висшият ислямски институт, финансирането на които е скрепено с междудържавен акт от 1999 г. Това са нормални училища - гимназии под контрола на министерството на образованието, в които се изучават общообразователни и религиозни предмети", уточни говорителят на мюфтийството. По думите му децата, завършили тези средни общообразователни училища, могат да станат имами, ако пожелаят.