На 7 февруари почина в Пловдив на 76-годишна възраст поетът Петър Манолов, един от малцината действителни български дисиденти. Манолов имаше смелостта да заяви публично несъгласието си с комунистическия режим и стана съосновател през 1988 г. в гр. Септември на Независимото дружество за защита правата на човека, заедно с политическия затворник тогава Илия Минев и няколко смелчаци от различни краища на страната.

Властта първо мълчеше и само ги следеше, после - в началото на 1989, опита да  пречупи и спре Манолов с домашен арест. Последваха обиски от Държавна сигурност на неговата  квартира и изземване на архива му, едновременно с яростна клеветническа кампания срещу него в "Работническо дело". Паралелно с това  в страната се провеждат партийни събрания срещу него, трудови колективи заклеймяват поезията му и пишат до София възмутени писма. 

Манолов обявява гладна стачка с конкретно искане - да му бъде върнат архивът. В негова защита застават публично поети и писатели -  Блага Димитрова, Валери Петров, Радой Ралин, Едвин Сугарев, Георги Величков, Димитър Коруджиев, Евгения Иванова, Йордан Василев и други. Благодарение на гласността, която се разпростря на Запад за гладната стачка, Петър Манолов получи и международна подкрепа от чуждестранни писатели и журналисти, сред тях и доказани творци - Алън Гинсбърг, Айзък Азимов,  Курт Вонегът, Норман Мейлър, Рене Таверние, Уилям Стайърн и други.

Гладната стачка на Петър Манолов продължи 32 дни под денонощна охрана, поставена от режима, и властта се видя принудена да отстъпи и да му върне архива. Междувременно Петър Манолов се застъпи в поредица интервюта пред западни медии за спасяване на Илия Минев, който в затвора обяви гладна стачка с искане да бъде разрешена дейността на правозащитното дружество.

През май 1989  е екстрадиран със семейството си от България и се установява във Франция. Там активно участва в различни проекти и колоквиуми под наслов "Свободата на духа". Пак там се ражда идеята му за създаване на фондация "Болната планета". Сътрудничи активно на списания с правозащитна тематика, включително и на "Pеnsee russe" и на парижкия клон на "Амнести интернешънъл".

През 1991 се връща в България и фондацията му продължава да се занимава с правозащитна дейност като разгласява в чужбина случаи на репресирани писатели и общественици в други страни - поет в Йемен, над сто учени в Грузия, от които някои със смъртни присъди, и други. Пет години /от 1997 до 2002/ ръководи издателство "Народна култура".

През ноември 2014 г. присъства на откриването в София на паметника на убития писател Георги Марков. Манолов каза тогава, че есето на Георги Марков "За благодарността" му е дало идеята за фондацията.

Остана неизкушен от политиката и не криеше разочарованията си.

По повод 25-годишнина от началото на демократичните промени Петър Манолов беше един от наградените от президента Росен Плевнелиев с орден "За граждански заслуги"

Последните години от живота си той прекара в Пловдив - града, от който беше прогонен.

В последното си интервю - от януари 2015,  казва: "Живеем в режисирана свобода, но силата на нашата памет е неотразима."