Сборници с архиви показват ролята на Държавна сигурност във Варшавския договор
Важно е военната история да се показва такава, каквато се е случила, без да сме подвластни на конюнктурата и емоциите. Това каза полк. Станчо Станчов от Военноисторическата комисия при представянето на сборниците с архивни документи "Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО" и "ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО (1959-1991)", организирано от Комисията по Досиетата.
Сборниците са част от поредицата "Из архивите на ДС", която излиза от шест години. Те събират документи от централизирания архив на комисията и този на служба "Военна информация" към Министерството на отбраната.
"Стремим се да изнесем тези документи, които не са станали публично достояние и да покажем фактите такива, каквито са", заяви председателят на комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Министърът на отбраната Николай Ненчев обяви, че останала част от архива ( около 9 000 страници) ще бъде предадена на комисията в рамките на един месец.
По думите на полк. Станчев сборниците показват разликата между така наречените "братовчеди"- Първо главно управление на Държавна сигуронст и Военното разузнаване, а именно разликата между политическото и "едно чисто военно разузнаване".
Сборник №25 -"ПГУ-ДС и Варшавският пакт срещу НАТО" съдържа документи показващи основната задача на структурата - дезинформация на САЩ и особено на страните от Южния фланг на НАТО – Италия, Гърция и Турция. В него са поместени фалшиви документи с невярна информация за действия и проекти на страните от Варшавския договор, които да бъдат пуснати в западната преса.
Други документи свидетелстват, че целите на Първо управление били разкриване на признаци за внезапно ракетно ядрено нападение и подсигуряването на Хелзинкския конгрес от 1975 г. при подписването на окончателния акт от съвещанията по сигурност и сътрудничество в Европа.
Книгата "Военното разузнаване и Варшавският пакт срещу НАТО" показва ролята и целите на разузнавателното управление на Генералния щаб на българската народна армия.
Отбелязва се стремежа на българското представителство в пакта и по-специално на министъра на народната отбрана по онова време Добри Джуров за създаването на единен ръководен орган на организацията.
От документите в сборника се стига до извода, че Организацията на Варшавския договор е действала като съветска военна страктура, в която членките с различни позиции били подтискани. За това свидетелстват събитията в Чехословакия през 1968 г. и в Полша през 1980 г.