Доц. Вагалински: Поправките в закона за културното наследство са вратичка за пародийни реставрации
Промените в закона за културното наследство могат да доведат до законно унищожаване на археологически паметници и създават много повече условия за оправдаване на евросредства чрез съмнителни реставрации, които са всъщност строежи. Това каза директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН доц. Людмил Вагалински, помолен да коментира миналите преди седмица на първо четене текстове. "Боя се, че ще има изкривявания и ще се стигне до пародийни изпълнения, защото някой иска да усвои пари."
"Мога да говоря само от свое име и не искам да ангажирам институцията си. Леко ме притеснява обстоятелството, че на общините се дава възможност да решават сами чрез свои специалисти какво точно да правят с археологическите обекти на тяхна територия. Първо защото техният капацитет като специалисти и опит често не е достатъчен, и второ,
защото много често финансовият интерес надделява",
каза археологът за промените, които предизвикаха сходни протести в парламента, сред граждани и експерти. Според него без коректива на специалистите от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) везната на решенията ще натежи твърде много в полза на местната власт.
"Мълчаливото съгласие ме притеснява също, защото това е една удобна вратичка да спазиш закона и да направиш това, което си си решил на местно ниво. Поне тя трябва да бъде махната. Защото ще има много повече условия за дирижирани конкурси за проекти за консервация и реставрация, където се усвояват големи пари чрез строежи," смята директорът на археологическия музей.
"Чувам доводи, че колегите в НИПК (старото име на НИНКН, института за недвижимо културно наследство - бел. ред.) се бавят и са претрупани, даже ги обвиняват в по-нелицеприятни неща - за които обаче не съм чувал да има осъдени. Не бива така да се обвиняват хора. Би трябвало според мен Министерството на културата да запази възможността да контролира този процес малко по-отблизо."
През последните години НИНКН бе свит до 45 души, които трябва да отговарят за над 40 хиляди паметници на културата в страната. Според Вагалински подходът към промените - мотивирани с несправянето на института и обвинения в корупция срещу него - е погрешен.
"Не ми харесва по принцип идеята, че са намалени възможностите на НИПК.
Защото ако има обвинения, те трябва да бъдат отправени към определени хора. От друга страна, когато се намалява щатът, не можеш да очакваш, че те ще свършат работата, която трябва да свършат. Всички европейски страни имат такава институция и тя е важна."
Според археолога е по-разумно да се укрепи опитният институт, отколкото да се създава нещо рисково и ново. "Аз съм резервиран. Особено към мълчаливото съгласие. Минимум то трябва да отпадне, защото с тази клауза се казва - ето ви една вратичка да си правим каквото искаме съвсем законно. И ще съсипем нещата, а после не можем да ги оправим."
Същевременно директорът на археологическия институт изрази одобрение
за успоредната порция поправки в закона, гласувана на първо четене преди Коледа. Според него тя урежда някои абсурдни положения - като изискването археолозите да отговарят за физическата охрана на обекти, дори когато работата им отдавна е приключила и на мястото например се строи магистрала. Въвежда се и задължителен ценз за ръководителите на теренни проучвания - магистърска степен по археология. Това е добра идея, заяви Вагалински, но уточни, че в момента текат преговори за изключение за завършилите преди 1992 г., защото дотогава не е имало специалност археология, а само специализация и профил.