"Амнести" критикува България заради бежанците, ромите и престъпленията от омраза
Условията в приемните центрове за търсещите убежище са лоши, няма и план за интеграция на получилите статут на бежанци. Продължават обвиненията, че граничарите връщат бежанци и мигранти на границата. Местните и националните власти насилствено изселват роми. Поправките в законодателството за враждебната реч са в застой. Това са изводите за България в годишния доклад за човешките права на "Амнести интернешънъл".
Организацията критикува правителството, че не е изработило план за действие по приетата петгодишна национална стратегия за миграцията, убежището и интеграцията.
Месечната помощ от 65 лева за търсещите убежище, живеещи в центровете, бе спряна през януари миналата година, пише в доклада и се обръща внимание на загиналия на българско-турската граница афганистанец, както и на починалите от хипотермия иракчани, които бяха открити от турската страна, след като вероятно са били пребити от българската полиция.
"Въпреки конституционното право на подслон законодателството в България не забранява изрично насилственото изселване, нито е установило предпазни мерки в съответствие с международните стандарти за човешките права", пише в текста и се отбелязва, че властите продължават да прогонват ромски общности от незаконно издигнатите им домове.
Престъпленията от омраза срещу роми, мюсюлмани, евреи и други етнически и религиозни малцинства още се третират по-скоро като хулигански действия, вместо да се приемат като изрази на расизъм и ксенофобия, посочват от "Амнести".
Правителствата преднамерено атакуват, не финансират в достатъчна степен или пренебрегват институциите, създадени да защитават правата ни, предупреждават от организацията.
"Заплашени са не само правата ни, но и законите и системата, създадени да ги гарантират.
Застрашени са над 70 години упорит труд и човешки прогрес", заяви генералният секретар на международната правозащитна организация Салил Шети, цитиран от БТА.
Краткосрочните егоистични национални интереси и драконовските мерки за сигурност доведоха до безпрецедентно потъпкване на човешките права през 2015 г., каза той.
Прокудените от дома си хора миналата година са били над 60 милиона души, много от тях - от години. Най-малко 30 държави са принудили незаконно бежанци да се връщат в родината си, където биха били застрашени, сочи документът.
Въоръжени групировки са извършвали посегателства върху човешките права в поне 36 страни. Военни престъпления и други нарушения на обичайното военно право са извършени в най-малко 19 държави.
Най-малко 122 страни са прибягвали до мъчения или друго малтретиране на хора, а поне 156 правозащитници са умрели в затвора или са били убити, се казва в доклада.
Над 110 държави са ограничавали своеволно свободата на словото или на печата, в 61 има политически затворници. Един от най-потресаващите примери за страни, обърнали гръб на хора, търсещи убежище, са Мианма и Бангладеш, които допуснаха хиляди хора, станали жертва на трафиканти на хора, да бедстват без храна и вода в морето. Стотици умряха от глад и жажда, докато страните в района "си играеха с тях на пинг понг", посочва "Амнести".
Организацията разкритикува Европа и най-вече Унгария за реакцията на миграционната криза. С изключение на Германия справянето с кризата е плачевно, отбелязват оттам.
"Позор е, че най-богатият съюз в света не може да се погрижи за основните права на някои от най-преследваните хора",
каза генералният секретар на "Амнести".
Близо половината от пристигналите в Европа миналата година са сирийци. "Амнести" осъди избиването в Сирия на хиляди цивилни при безразборни атаки с варелни бомби и друго оръжие и разкритикува продължителната обсада на населени места и блокирането на международната хуманитарна помощ за гладуващите.
Организацията порица също Саудитска Арабия за извършените военни престъпления при бомбардировките в Йемен и за възпрепятстването на оглавено от ООН разследване на нарушенията на всички страни в конфликта.
В доклада си "Амнести" отбелязва, че има и някои постижения в областта на човешките права през годината - през 2015 г. Мадагаскар, Фиджи и Суринам са премахнали смъртната присъда, а през 2016 г. се очаква това да направи и Монголия. Някои страни са подели национални кампании за премахване на детските бракове или са приели закони за признаване на еднополовите връзки.