ДСБ предлага дигитализация на регистрите на културните ценности

ДСБ предлага дигитализация на регистрите на културните ценности

ДСБ предлага дигитализация на регистрите на културните ценности
Дигитализация на регистъра на недвижимите културни ценности и на съответния Национален документален архив за осигуряване на публичен дистанционен достъп до тях, както и създаването на публично достъпна информационна система за режимите за опазване на недвижимите културни ценности.
Това са част от предложенията за промени в Закона за културното наследство, които ДСБ ще внесе. "Необходима е спешна реформа за подобряване и модернизиране на работата по опазване на недвижимото културно наследство, при спазване на основни принципи за разделяне на експертните от контролните функции на държавата и общините", пише в позиция на партията, прочетена днес на пресконференция от депутата Вили Лилков.
От формацията предлагат още връщането на съгласувателните правомощия от Министерството на културата в Националния институт на недвижимо културно наследство (НИНКН), с което ще се съкратят в голяма степен излишните бюрократични процедури в работата на института и ще се отделят административно-контролните от експертните функции.
Също така правомощията на Инспектората за опазване на културното наследство да се ограничат в рамките на Закона за културното наследство, да се засилят неговите контролни функции, надзор и санкции, тъй като понастоящем той осъществява едновременно съгласувателна (регламентирана в Правилника за управление на дейността на Министерството на културата) и контролната дейност, регламентирана в Закона за културното наследство.
От ДСБ предлагат повишаване на експертния и финансов капацитет на НИНКН, за да се създават предвидените в Закона за културното наследство териториални звена, които да подпомагат консултативно общинските администрации и гражданите по места, както и ясно и точно обвързване на правомощията на териториалните звена с определени категории недвижими културни ценности.
Актуализация на регистъра на недвижимите културни ценности, който е изключително остарял и включва обекти, които не притежават качества на паметници на културата, от една страна, а също така не включва обекти, които притежават такива, посочи Вили Лилков.
От партията предлага още директорът на НИНКН да се назначава от министъра на културата след конкурс, въз основа на представена концепция за развитие на системата, както и стриктно прилагане от страна на държавата и общините на процедурите, предвидени в Закона за културното наследство, относно правата и задълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности.
"В последните години българското общество се превръща в безпомощен свидетел на редица възмутителни действия, както и на бездействие на държавата и на общините, по отношение на ценни сгради паметници на културата. Много от тях са оставени на произвола на времето от своите собственици, които ги оставят да се саморазрушат, за да построят печеливши търговски обекти", пише в позицията на ДСБ.
И се добавя: "Изключително тежко е състоянието, до което е доведен Националният институт на недвижимо културно наследство (НИНКН); незадоволителни са резултатите от контролната и административно-наказателната дейност на местната власт и държавата по отношение грижата за недвижимите паметници на културата."
Според формацията националната политика в тази област е непоследователна, хаотична и кампанийна, пример за което са предложенията за изменение на Закона за културното наследство, приети на първо четене в Народното събрание. "Те създават предпоставки за реконструкция и премахване на паметници на културата, без необходимата експертиза, което ги излага на риск от загуба на автентичност или погубване. Аргументът, че чрез "мълчаливото съгласие ще се преодолее бавното администриране на преписките и ще се ограничат бездействието на администрацията и възможностите за корупция", е неоснователен."
От партията смятат, че така се създават условия за законно бездействие на администрацията и нейното корумпиране на местно ниво. "Този принцип по отношение на паметниците на културата е включван и в Закона за устройството на територията, и в Закона за културното наследство преди години и е отменян, което показва липса на визия и последователност в законодателния процес."
"Опитът да се създаде практиката общинските администрации да решават съдбата на недвижимите паметници на културата е политическа стъпка в грешна посока. Правомощията на кметовете на общини и общинските съвети са ясно регламентирани в действащия Закон за културното наследство, който разписва подробно и правата, и задълженията на собствениците или ползвателите на недвижими културни ценности", пише още в документа.
И се добавя, че заниженият контрол и неналагането на санкции са основна причина за лошото стопанисване и необратимите загуби на ценни обекти, а не само тромавата дейност на НИНКН. "Предложението да се формират "специализирани звена от наличните численост на общинската администрация", които да решават съдбата на паметниците на културата, е явен конфликт на интереси, тъй като те ще бъдат на пряко подчинение на кмета на общината, която ще се явява бенефициент и вносител на проекти, за които сама ще изготвя и съгласувателните становища", пише още в позицията.