Със слушалка на изпит
Новите технологии промениха много неща в съвременния свят и образованието със сигурност е едно от тях. Благодарение на тези промени и преписването вече не е това, което всеки познава от ученическите си години. Най-вероятно съвсем скоро ще ни е необходима нова дума, с която да го наричаме.
Близо час преди началото на предварителния кандидат-студентски изпит по литература в Софийския университет младеж се хвали, че току-що се е сдобил с развитите теми. Той ще препише на изпита - със слушалка за преписване.
Този вече доста разпространен уред представлява огърлица, която безжично предава сигнал към две малки слушалки, които се напъхват в ушите. После могат да бъдат извадени единствено с магнит. От огърлицата има два кабела - към единия се включват батериите, а към другия мобилен телефон.
Как става? Кандидат-студентът слуша и записва какво му диктува някой негов приятел, който му чете темата.
Слушалките се продават свободно в сайтовете за онлайн пазаруване, под името "Слушалка за преписване", макар и да не са измислени точно с тази цел. Цените им варират според модела. Стандартната и най-употребяваната струва около 30 лева. В групите и форумите за кандидат-студенти могат да бъдат намерени обяви за слушалки под наем за по 5 или 10 лв.
Кандидатът отива да се скрие в тоалетната на университета, за да сложи тайно слушалките и да направи последни проверки на системата. "Ало" се чуваше и от други кабинки и си пожелахме взаимно успех", казва той по пътя към аудиторията.
Там се оказва, че момиче на предната банка също ще преписва и сигналите им си пречат, така че той се премества. След време същото момиче се явява и на редовния изпит по литература - петицата на предварителния й се вижда недостатъчна.
Ало, чуваме ли се?
Новият начин за преписване е почти неуловим. Но не е безгрешен.Системата не работи безотказно. Хората със слушалки могат да бъдат разпознати. Те са онези, които си навеждат главите към земята и започват да й нашепнат нещо. Или са онези, които колкото и да е горещо в изпитната зала, не си свалят връхната дреха. Много често и седящите до тях се оплакват от някакъв фонов шум, който не могат да определят.
Дори и при идеални условия за слушането-преписването на използващия метода му трябват поне минимални познания.
Често пишещият не чува добре какво му се диктува и това води до абсурдни грешки, които разкриват преписвача. Например - "Временното римско управление в България" (Става дума за Временното руско управление в България от юни 1877 г. до юни 1879 г., което е и цяла отделна тема от конспекта за изпита по история).
Нашият герой - кандидатът със слушалката, пък се подкрепил с цитата "...едрите звезди на фани густа" (в оригинала на Вапцаров "...едрите звезди над Фамагуста"). Такива грешки развеселяват.
Но никак не е смешно
При съвременните технологии е невъзможно да се избегне преписване. Единственото разумно решение е да се дават задачи, които няма откъде да се препишат, изискват творческо мислене и приложение на преподадената теория на практика. Когато отговорът не отговаря на очакваното ниво на студента, лесно се установява плагиатството. В повечето случаи не се налага използването на специализиран софтуер, защото и търсачката на Гугъл успява да установи сайта, който е първоизточник на преписания текст, казва преподавател от Софийския университет.
Теми за кандидатстудентските изпити например се продават онлайн и могат да бъдат купени от сайтовете за пазаруване.
Използването на слушалки е голям проблем. Лошото е, че често сме хващали и хора, които диктуват от зали в университета по време на семестриални изпити. Тук вече говорим за хора, които си взимат дипломите по този начин и ще са опасни за обществото, коментира друг преподавател.
Мониторинговият доклад на Европейската комисия за сектор "Образование" за миналата година показва, че броят на висшистите в България е сред най-високите в Европа. В същия доклад се казва, че българските ученици са с най-ниски постижения по четене, математика и природни науки от държавите в Европейския съюз. В доклада се посочва също, че около 40% от 15-годишните ученици у нас са функционално неграмотни, защото не умеят да разбират и анализират това, което са прочели.
Кандидатът с цитата "фани густа" не влезе в Софийския университет. Беше скъсан на изпита. Впоследствие се разбра, че в работата му е имало 93 несъществуващи думи, родени от недочуване и неграмотност. Това отваря въпроса как изобщо е завършил гимназия. Пътят му към висшето образование обаче е отворен. На изпит по история е чул за отличен 5,50. И сега следва в друг университет.