През 2020 г. обществото да е зряло и киберустойчиво, планира правителството
Постигане на "зряло и киберустойчиво общество" през 2019-2020 г., предвижда националната стратегия за кибер сигурност "Кибер устойчива България 2020". Документът, разработен от Съвета по сигурността към Министерския съвет, е публикуван за обществено обсъждане дни преди насрочения за 14 април консултативен съвет за национална сигурност при президента на тема "Национална политика за осигуряване на киберсигурност". Изготвянето на стратегията бе договорено на заседанието на КСНС през ноември миналата година.
Стратегията предвижда България да се специализира и утвърди като водещ партньор в ЕС и НАТО в области, свързани с киберсигурността и икономиката на знанието, да предлага една от най-атрактивните среди в Европа за развитие и установяване на свързан с интернет бизнес, успешно да се реализират е-услуги и системи в държавното управление, както и да бъдат установени специализирани изследователски и приложни технологични центрове.
Сред възможните заплахи за страната, описани в документа, са ръст на киберпрестъпленията в световен план и нарастващ интерес към България като обект за кибератаки, заради членството на страната в ЕС и НАТО. Анализът отчита постоянноту увеличаване и усъвършенстване на кибератаките, риска от хибриден характер на заплахите и нарастването на дигиталната зависимост. Сред посочените заплахи са посочени и изтичане на интелектуалния потенциал, особено в сферата на информационните и комуникационни технологии, заплаха за средата за развитие на аутсорсинг на услуги към България, прехвърляне на сивия пазар в кибер пространството (трафик на хора, органи, наркотици, оръжие) и др. Интернет е неконтролируем канал за дезинформация, се казва още в документа.
"Макар и малка и приемана за сравнително неатрактивна като самостоятелна цел, поради пълната си интеграция и свързаност в редица партньорски мрежи на ЕС, НАТО, финансови и търговски мрежи, различни дигитални бизнес вериги, има реална възможност България да бъде набелязана като вход или елемент от кибератаки към тези мрежи", е записано в стратегията.
Политиката по киберсигурността се определя от правителството на България, Народното събрание осигурява приемането на конкретното законодателство и осъществява парламентарен контрол, а президентът получава цялостна информация за състоянието и развитието на националната система за киберсигурност и устойчивост, се казва в стратегията. В нея е записано, че при въвеждане на "извънредно положение", "военно положение" или "положение на война" държавният глава ръководи дейностите по осигуряване на киберустойчивост на държавното и военното управление.
Предвижда се създаване на Съвет за киберустойчивост, който ще се ръководи от министъра на вътрешните работи и министъра на отбраната. В съвета ще участват представители на няколко министерства, службите и комисията по сигурност на информацията, на бизнеса, академични и неправителствени организации.
Министър-председателят ще определя национален координатор по киберсигурността, който ще осигурява връзката между стратегическото ръководство и работата на оперативно ниво.
На оперативно ниво ще работи Национална координационно-организационна мрежа за киберсигурност (НКОМКС). Тя ще извършва мониторинг на кибер пространството и ще координира работата при масирани инциденти, комплексни атаки и кризи. Мрежата ще може да сформира специализирани комбинирани екипи за реакция при масирани инциденти и хибридни атаки, да ангажира изследователски лаборатории, специализирани екипи за разследване и разкриване на киберпрестъпления, киберотбрана и противодействие на кибертероризъм.