С препоръки за законодателни промени завърши съветът при президента за киберсигурността
Народното събрание да разгледа приоритетно проекта за промени в Закона за електронното управление, който предвижда създаването на Държавна агенция "Електронно управление" и Държавно предприятие "Електронен системен оператор". Това е една от препоръките, които даде Консултативният съвет за национална сигурност при президента. Лидерите на парламентарно представените формации и държавният глава днес обсъдиха националната политика и изграждането на цялостна система за защита и противодействие на кибератаки.
Друг съвет е правителството приоритетно да приеме представената преди дни Националната стратегия за киберсигурност "Кибер устойчива България 2020". Документът предвижда създаване на съвет по киберустойчивост, както и национален кибер ситуационен център, който да извършва мониторинг, оценка на степента на заплаха на национално ниво и да координира действията по реакция и превенция на киберзаплахи.
Очаква се до края на годината кабинетът да проведе Национално учение по киберустойчивост, в което ще бъдат тествани основни елементи от стратегията за киберсигурност и ефективността на сегашния капацитет на ведомствата. Това е друга от препоръките на КСНС.
Министерският съвет да задължи всички държавни институции да информират своевременно отговорните за противодействие служби за извършваните срещу тях кибератаки, е друга от препоръките. От съобщението на прессекретариата на "Дондуков 2" се разбира, че държавната администрация тепърва ще разработва единни вътрешни правила за информационна сигурност. "Ръководителите на администрации – държавни, общински, частни и обществени – да осигурят разработването на вътрешни правила за мрежова и информационна сигурност по единен модел", е записано в препоръките.
На правителството се препоръчва още да осигури на ресорните министерства и службите средства за увеличаване на експертите по киберсигурност и за придобиване на технологии за превенция и противодействие на киберзаплахи; да осигури целево необходимите ресурси за изграждане на адекватни способности за киберсигурност; да инициира законодателни промени за окончателно транспониране на Директивата Европейския парламент и съвет за мерки за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в ЕС; да предприеме действия за засилване на сътрудничеството с отговарящите за киберсигурността институции в Европейския съюз и НАТО.
КСНС е отправил и препоръки към Министерството на отбраната за ускоряване на изграждането на оперативен център за киберотбрана, както и за по-активна роля в провеждането на ежегодното учение на НАТО "Cyber Coalition". Ведомството трябва да засили и взаимодействието със Съвместния център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за киберотбрана на НАТО в Естония, както и да командирова свои представители за работа там.
"На КСНС по национално отговорен начин бяха взети важни решения, които гарантират сигурността на гражданите, включително в киберпространството. Сигурен съм, че демонстрираният днес подход на единност, отговорност, на ясен ангажимент, на компетентност и на визия ще доведе до резултати, които гражданите ще усетят и ще се чувстват по-спокойни, а бизнесът ще процъфтява", е заявил президентът Росен Плевнелиев след заседанието, цитиран от прессекретариата си.
На днешното заседание са очертани основните източници на заплахи за киберсигурността на страната - международни терористични и други престъпни организации, държави с тоталитарни режими и държави с все още неукрепнали демократични институции системи, природни бедствия и аварии, уязвимостта на националната система за киберсигурност.
Недостатъчно са експертите със специфични познания по киберсигурност в ключовите ведомства, е един от изводите на заседанието. "Недостатъчно обучен е експертният и ръководен персонал, недостатъчно са поддържани информационните системи, осигуряващи дейността на стратегически обекти и критична инфраструктура. Пропуски има и при изграждането и администрирането на информационните ресурси и електронни услуги и липсата на единен подход, което създава уязвимост на интернет страници на държавни ведомства и организации от различни сектори като енергетиката, здравеопазването, транспорта, индустрията", се казва в изявлението след КСНС.
Отчетена е масовата употреба на остарели операционни системи и нелицензирани приложения и устройства, както и недостатъчна компютърната култура и умения на крайните потребители в държавната администрация и частния бизнес. "Липсва единна национална и секторни политики, императивно налагащи единни минимални стандарти за сигурност. Налице е относително изоставане от държавите в ЕС и НАТО и невъзможност за изпълнение в срок на поети ангажименти за колективната сигурност", е друг от изводите.