Елена Дариева, "Екзакта Рисърч Груп": Дискриминация към гражданите
"Дневник" потърси мнението на социолози за забраната данни от проучвания на общественото мнение да се публикуват през цялата изборна кампания. Досега резултати не можеха да се оповестяват в деня за размисъл и докато трае гласуването. Новото ограничение беше прието с промените в изборния кодекс от правната комисия на парламента. В четвъртък кодексът ще бъде гласуван окончателно от депутатите. Мнението на управителя на социологическата агенция "Екзакта Рисърч Груп" Елена Дариева:
Какво ще спечели и какво ще загуби избирателят от забрана да се публикуват социологически проучвания през изборната кампания?
- Забраната да се публикуват социологически резултати е пореден епизод от една не особено чиста кампания спрямо социолозите, този път в навечерието на президентските избори. Онези, които прокарват подобни идеи, очевидно не се нуждаят от обективен социологически прочит на обществените настроения. Или дори да признават нуждата от такъв, държат да няма публичен отзвук, което е дискриминационно спрямо българските граждани.
През годините на прехода в обществото ни се развиха немалко демократични рефлекси, сред които и потребността на хората да научават какво мислят по даден въпрос останалите българи. Отнемането на това право в рамките на кампанията поставя много въпросителни. Липсата на информация за обществените настроения ще задълбочи допусканията за изборни манипулации и нелегитимен вот. Всъщност в опита си да минимизира влиянието на социолозите законодателят ги облича с несвойствена власт и сила.
Валиден ли е аргументът на вносителите от Патриотичния фронт, че така избирателят няма да бъде заблуден, защото, като се осведомявал за процентното съотношение от проучвания с различни възложители, често от определен кръг медии, можело да бъде подведен?
- Допусканията на Патриотичния фронт, че поднасянето на данни в изборна ситуация по правило е умишлена манипулация, е дълбоко невярно и вредно. Твърдението, че изследвания се възлагат и плащат единствено заради последващи публични (включително и медийни) манипулации, единствено официализира тезата за порочни практики на самите политици. Присъствието на методологически нюанси в аргументите на вносителите пък ги прави твърде лековати, за да може някой да се опре на тях. Като цяло начинанието е обречено да се тълкува като опит на законодателя да подцени политическата грамотност на българина.
Преди няколко избора беше забранено в деня на вота да се обявяват публично резултати от екзит пол. Как ви се струва това ограничение, има ли някаква полза от него, доколкото се спазва?
- Ограничението да не се огласят данни от екзит пол, преди да е приключил изборния ден, се спазва от повечето социологически агенции. Но въпреки това публичното пространство изобилства от цифрови ориентири за изборната надпревара, маскирани повече или по-малко изобретателно от някои медии. Социологическите данни от изследвания тип екзит пол в деня на вота са много ценни за политиците, поради което те не биха се лишили от тях. Това не им пречи обаче да се стремят да лишават хората от подобна информация.
Как се отрази на кампанията задължението на агенциите да обявяват възложителя на проучването?
- Практиката от последните години показа, че няма агенция, за която да е проблем да обяви възложителя на своите проучвания по време на изборните кампании. Предлаганата нова забрана обаче прави невъзможно огласянето на предизборни прогнози на агенциите. Освен че така се свива информационният хоризонт на избирателите, това е пречка да се оцени работата на отделните агенции. Неприемливо е един закон да се аргументира с допускането, че всички социолози са манипулатори, и това да се внушава на хората. Защото така се обезсмисля контролната функция на обективно набраната по социологически път информация.