Съдия Езекиева: Децата имат много силно чувство за справедливост
Зорница Езекиева е граждански съдия в Софийския районен съд. Тя е инициатор и участник в програмата "Децата и съдът". Програмата представлява срещи с класове от ученици под формата на разговори и ролеви игри, със съдии, прокурори, адвокати и други юристи и съдебни служители, в които се пресъздават в разбираема за децата форма ролята на всеки участниците в процеса (магистрат, защитник, подсъдим, ищец, ответник, свидетел, вещо лице и др.). Стартирала през април, инициативата на съда среща много желаещи деца, затова след лятна почивка през юли и август, тя ще започне с нова сила през септември. По идея на председателя на съда Методи Лалов, след гостуването си в съдебната зала, всички ученици получават значка с надпис: "Аз бях в Софийски районен съд".
Как решихте да създадете и да участвате в тази програма, все пак сте част от един от най-натоварените съдилища в страната?
- Всичко тръгна оттам, че според мен има много лошо мнение за съда. За съжаление внушението, че той не работи се набива и в главата на децата. Аз съм родител и осъзнах, че ако децата дойдат при нас, ще видят, че не е съвсем така. Програмата цели да скъси дистанцията с подрастващите, които утре ще ни заместят. Основната ни цел е да формираме начално правосъзнание и да предразположим децата да уважават институцията, защото без съд няма държава. Проектът е ориентиран към ученици след четвърти клас, защото основите на началното правно образование се поставят в час по "Човек и общество", в трети клас. След това е по-лесно на съдиите, да надграждаме правните познания у децата.
Другата ми идея е, че не ми харесва това поколение, което расте в момента с тези лаптопи. Учат се да живеят бързо, да бъдат консуматори и малко губят нишката - как човек да носи отговорност за собствените си постъпки. Ние правим такива казуси, които са изключително възпитателни и ги карат да се замислят. И ако поне при половината се получи е добре.
Затова в срещите с децата акцентираме върху отношението към самия човек, както и върху отговорността за постъпките му. За да е по- лесно за децата, подбираме обществено значими теми, които са близки до бита – двама приятели се сбили, човек карал пиян и осакатил спътника си. Скоро ще включим и темата за наркотиците при по- големите деца, защото тя е много страшна. Едновременно с това, когато подрастващите влизат в съда под формата на игра, а не като участници в истинско дело, имат възможност да възприемат институцията не като заплаха, а като място, в което се раздава справедливост. Отделно виждат, човешки лица, съдиите не са някакви страшилища, а хора като родителите им.
Как избирате казусите, изглеждат като съобразени с възрастта и интересите на децата?
- Съдиите, участници в инициативата ни "Децата и съдът", си говорим много помежду си. Разказваме си казуси от собствената ни работа и избираме подходящите за различните възрасти. С най-големите - 10-12 клас, правим и нещо като професионално ориентиране. Идеята е децата да знаят в рамките на професията на юриста, с както се занимава прокурор, съдия, адвокат и т.н. Това е полезно за тези, които ще кандидатстват право. За децата от пети клас е ясно, че са луди по "Фейсбук" и направихме казус, свързан със социалните мрежи. Темата за движението по улиците е много важна, защото на възраст 3-4 клас, децата са много опасни за себе си - изобщо не гледат къде пресичат. За тази възраст, бяхме избрали дело, свързано с пресичане на пешеходна пътека. Разиграваме и случка с дете, което пресича на светофар, но го блъска и му чупи крака.
Екипите само от съдии ли са съставени?
- В програмата "Децата и съдът" вече са включиха повече от десет съдии, граждански и наказателни. Всеки съдия си съставя собствен екип и няма ограничения кого да привлече. Аз работя с представители на различните юридически професии. В екипа ми има прокурор, адвокат и юрисконсулт. Треньорите импровизираме нещо между граждански и наказателен процес, смесено, за да стигнат децата до присъда или решение. Следването на процесуалната достоверност не е задължително, защото за учениците е твърде рано да навлизат в такива детайли.
Има ли много желаещи училища да се включват в програмата?
- Оказа се, че интересът е значително по-висок от очакваното. Аз смятам, че няма пречка деца от всяка възраст да участват в правосъдието. Погледнато реално, по-тежките наказателни дела се разглеждат от съдебни състави, които включват съдия и двама съдебни заседатели, които не са юристи. Но всъщност те решават изхода на делото. Ако заседателите кажат: "виновен", а съдията каже: "невинен", подсъдимият ще бъде признат за виновен, а съдията ще пише "особено мнение". Тогава защо децата да не могат да правят такава преценка? Те имат много силно и чисто чувство за справедливост.