В града няма джамия. В махала "Хаджияневото герме" има молитвен дом (месчит), в който проповядва ходжата Али Шеит, назначен от мюфтийството.

Темата "забрана за бурки" влезе рязко в общественото пространство след изказване на главния прокурор Сотир Цацаров преди месец, беше подета от Патриотичния фронт и ограничение за носене на облекло, покриващо изцяло или отчасти лицето бързо беше въведено в Стара Загора и Пазарджик. В четвъртък (в отсъствието на ДПС) комисията по регионална политика гласува единодушно внесен от Патриотичния фронт законопроект със сходна забрана.

В Харманли подобно предложение идва от ВМРО, които обаче нямат представители в Общинския съвет. Но за хората в града темата за бурките не е на дневен ред. Най-често ще чуете:

Други ще кажат, че всеки има право да носи и да вярва в каквото иска. Трети - не одобряват по принцип да се закрива лицето изцяло, заради трудността при разпознаване - "мъж ли е, жена ли е" и съвременните опасности.

Но независмо дали в някоя от ромските махали, дали на близкия до града бостан или в центъра на Харманли, въпросът за или против забраната звучи абстрактно. Както и отговорите му. Темата, превърнала се в дъвка на телевизиите, за хората в Харманли е несъществуваща. Те се вълнуват от това дали ще имат работа, от въпроса защо изкуствено се насажда вражда между турци и българи, от ежедневните си проблеми.

казва председателят на Общинския съвет Иван Димитров (ГЕРБ). По думите му е много лесно да се лепят етикети, но това крие рискове. "Когато набедиш някого за радикален ислямист, той лесно може да си повярва, че е такъв. Просто защого си го набедил. В града няма нито начални стъпки, нито крайни стъпки в тази насока", коментира Димитров, който е дългогодишен адвокат. Той препраща отговора на въпроса защо точно сега се случва тази вълна от забрани към медииите, "които неведнъж поставят акцент върху темата".

За проблемите на града Димитров казва, че най-належащо е новата администрация (бел. ред. след изборите през миналата есен дългогодишният кмет от БСП е сменен с Мария Киркова от ГЕРБ) да привлече средства, за да бъде подобрена уличната мрежа и по-бързо да започне да се действа по европейски проекти. "Има много пропуски и много работа", казва Димитров.

За Николай Георгиев от ВМРО подобна забрана обаче е належаща. Нарича идеята, за която все още не е известно дали ще срещне подкрепа сред някои от общинските съветници, "превантивна мярка". Смята, че

Освен това според него "бурката била проява на радикалния ислям". Дава пример с ромската махала в Пазарджик, в която хората доскоро са били евангелисти, а после са станали мюсюлмани и предполага, че всичко е заради пари. "В Корана не е записано, че трябва да носят бурки. Не говорим за забрадките, а за бурките. Хиджаб, нихаб. Все пак това е риск, не знаеш кой стои под тази бурка. От тази гледна точка в Харманли можем да кажем, че почти няма", казва Георгиев. Все пак твърди, че е виждал и жени с бурки в ромската махала, "но не може да представи документи".

Ноември 2014 година. ДАНС прави акция в няколко града срещу "спяща клетка" на "Ислямска държава". Задържан за 24 часа е и Ремзи Хасан от Харманли. Причината - качил е в профила си във "Фейсбук" снимка със знамето, на което е изписано логото на "Ислямска държава". Къщата му е претърсена. Оттогава той е известен като "самопровъзгласилия се за имам". Няма данни колко последователи има, къде точно е проповядвал. Година след акцията - ноември 2015 година пред БиТиВи той твърди, че е "напълно променен". "Само да ви кажа, че този Ремзи от миналата година, вече умря", казва той по телефона.

Май 2016 година."Замина за Англия да работи", казва мъж през прозореца на къща в строеж в Хаджияневото герме - квартал в Харманли, в който преобладават мюсюлмани. Намира се на хълм и от него се вижда част от града.

Къщата на Ремзи е в близост до местния месчит - молитвен дом. В двора му човек спира да разговаря, когато вижда фотоапарата. "Ремзито ли? Набеденият за имам, той вече не проповядва. Не е от тия", казват група мъже седнали на ъгъл в махалата.

Али Шеит подкрепя да има забрана за бурките, заради трудността при разкриване на самоличността, но и защото в Корана не е записано, че трябва да криеш лицето си. "И другото, ако искаш да си прикриеш лицето, тогава можеш да го сложиш, но това не го казва Господ. Разбираш ли. Кърпата го има, но

В никаква книга не съм го видял. Има го в някои приказки за "Али Баба и 40-те разбойници".

Все пак, ако бъде приета забраната, няма да има засегнати. Казва го и Шеик, казват го и други хора. "Какво е бурката според вас? Тук нито една няма такава. Даже и кърпа не си слагат техните жени. Моята жена слага кърпа на главата, и дъщерите ми, но аз никой път няма да позволя да си сложа такова нещо", казва още ходжата.

Кезим сяда под едно дърво на сянка точно до бостана. Извън Харманли е, работи тук през деня. Пенсиониран учител по история и география бивш член на БКП, настоящ член на ДПС.

Определя се като вярващ мюсюлманин. "Като се каже вярващ - семейството ми е религиозно. Но поради условията и тъй като съм бил партиен член, до 1991-ва година не съм практикувал, доколкото спазвахме традициите в семейството. Като постене, празници, тогава трябваше да бъдема атеисти. От 1991 година почнах, като това значи, че уважавам празниците и се говея, а в петък - когато съм свободен, посещавам джамията в Хасково или Шишманово". Кезим казва. че основният проблеми е, че в Харманли няма джамия.

Не разбира откъде са измислили "тази вражда между етносите". "България не е такава страна, не са толкова враждебно настроени. Не одобрявам гримасите на Симеонов (бел. ред. Валери Симеонов, председател на НФСБ). Навил си е национална сигурност, национална сигурност. Ние сме на две крачки от границата, аз не чувствам и не виждам заплаха за националната сигурност. Защо така поставят този въпрос?", чуди се Кезим и започва да говори по-разпалено.

Не одобрява бурките по принцип, защото и в Мека е ходил и не е виждал хора, които да крият лицата си. Но по думите му, ако бъде въведена забрана, тя няма да засегне никой. "Защото в турската етнос, бурка няма".