Видими и невидими сили атакували Дионисий, който организира зарята по Великден

Зарята по Великден над храм-паметника "Свети Александър Невски" била символ на пасхалната радост, от януари в храма е въведен финансов ред, от който са недоволни свещениците, което довело до атаки срещу организиралия зарята архимандрит Дионисий. Борбата срещу него обаче била срещу българското православие.
Това обяви днес самият архимандрит Дионисий, председател на църковното настоятелство на "Св. Александър Невски", чието поведение Светият синод обяви след случката, че ще разгледа. По информация на "Дневник" щели да се обсъдят и въведени от него неканонични практики. Междувременно на Гергьовден няколко служители на храма отказаха да служат с Дионисий. Изявлението беше вътре в самия храм.
Дионисий стана популярен с въвеждането на несъществуващата в историята на Българската православна църква титла "архонт" и чието ръкополагане за епископ в края на 2014 г., беше спряно заради брожения на миряни. В средата на февруари той издаде заповед туристическите групи, които искат да посетят храм-паметника "Св. Александър Невски", да плащат входна такса от 5 лв. на човек, която впоследствие беше отменена от Светия синод.
Днес Дионисий в изявление пред храма от няколко страници разказа още детайли по случая, който срещна масово неодобрение, а също се оплака и обясни за нападките срещу себе си, откакто е в "Св. Александър Невски".
Още детайли от историята на зарята
За пръв път навръх Великден тази година при произнасянето на Възкресението Христово патриархът бе изненадан от заря. Малко след това в телевизионния ефир Дионисий разказа, че зарята е била поръчана от него, струвала е 2 хил. лв. и е била предварително съгласувана с патриарха и с Министерството на отбраната.
Днес от изявлението му се разбира, че нямало как синодът да знае нещо, "което се яви като възможност на Велика сряда, когато Св. синод не заседава". За инициативата знаел главният секретар на организацията, с негово разрешение изстрелването станало от двора на Синодалната палата, с негово знание било написано възлагателно писмо, но впоследствие секретарят отрекъл някой нещо да е знаел. "Лъжа! Който е трябвало до знае е знаел", казва днес Дионисий в дългото си изявление, което изпрати и в писмен вид до медиите.
От него се разбира, че зарята той предвидил да е "преди стиховете на 67 псалом "Да воскреснет Бог" и т.н.". Църковнослужител иподякон обаче избързал, като поднесъл на патриарха споменатите стихове и излязло, че "зарята и аз сме го прекъснали, но това не е така. Аз реагирах, но не към патриарха, а към иподякона", обяснява архимандритът и допълва, че липсата на синхронизиране била нашенска черта, но щяло да се оправи лека-полека.
На упреците, че хората са се стреснали, той пита риторично не са ли се стреснали от гърмежите и прелитащите самолети по Гергьовден. Защитава още веднъж тезата си, че други църкви отдавна били въвели тази практика, и не вижда защо "ние трябва да сме последни".
"На мен лично тази заря ми приличаше на излизащите от гробовете души на възкръснали мъртъвци, които политаха радостно към небесата. Имало смутени хора. Сигурно?! Не знам. Всеки по различен начин приема неочакваното, а както Негово светейшество каза пред "Нова телевизия", то това беше една "приятна изненада". Любопитно ми е колко ли са били стреснатите от топовните салюти на Гергьовден и от прелитащите самолети също", пита Дионисий.
"След 49 дни на великопостен подвиг да се изрази радостта от победата над смъртта е красиво. Някои го наричат кич, а тези, които така говорят, са възможно най-лошо облечените хора, ходещи по телевизионните студиа. Ако те са мерило за естетика и хигиена, то можем не само да сме отблъснати, но и обгазени", обяснява тезата си архимандритът. Според него типично човешко е което не се познава, да се отрича, което не било причина за действие или бездействие.
"Лошо е когато си злонамерен, а и като си зависим, вече става противно. Но, уви!", пише той.
Външни и вътрешни, видими и невидими сили
Дионисий обяснява, че атаката, на която е подложен, е от вътрешни и външни, видими и невидими сили, и той я възприемал като борба срещу "родното ни православие". Заради масираната атака и решил да се обърне към обществото, а не след 6 месеца служба на поста, които още не са изтекли, към синода.
Като бил назначен в този храм, намерил неорганизирана канцелария, в която липсвала изходяща документация и е имало недобре организирана събираемост на средствата. Не е имало отчетност на парите, плащани от богомолците да се споменат имената им за здраве и спасение и за упокой. Така с негова заповед се определило 50% от тези приходи, а не 100%, каквото положение заварил, да отиват при двамата презвитери.
До неговото назначаване в храма се извършвали забранени тайнства - кръщене и венчавка, за което той не открил и легитимен регистър или платени суми. Това му дава повод публично да пита синода легитимни ли са тези тайнства при това положение. След като бил назначен, такива тайнства вече не се извършвали, съответно нямало нерегламентирани приходи от тях.
Прекратил и практиката дарения за Разпети петък и Цветница да се разпределят между свещениците. На 4 май по инициатива на един от настоятелите се състояла среща, на която се разбрало, че свещениците искат да получават всички пари от даренията, защото храмът си имал достатъчно. Поименно се споменава отец Антоний. "Аз лично на подобна изява на алчността не съм присъствал", посочва Дионисий.
Неговото идване храма довело до повече приходи, които са документирани, но свалило личните доходи на трима души, които от изявлението му се разбира, че намерили в това повод да го атакуват. Причина за това станал и фактът, че въвел седмично чистене на храма, което създало повече работа на клисарите, за което те поискали още пари, а пушенето в храма било преустановено.
Сам си отрязал главата
Още преди Великден "вътрешните бунтовнически действия" срещу него, за които дава и още примери, довели до това да му бъде казано, че е "аут" и че сам си е отрязал главата. Това му било повторено от същия човек - Костадин Гаврилов, след Великден, с когото междувременно се били "опростили". Дионисий заключава, че "разколникът си е разколник".
Той нито говорил срещу атакуващите го, нито докладвал за това в синода. На повечето не можело да се разчита и на присъствие, а на него се случвало да съвместява всички длъжности в храма. Според него атаката е от хора, които "имат гръб", като конкретно посочва, че един от тях е племенник на митрополит.
Дионисий се вижда жертва и на обстоятелството, че няма църковен имунитет, което го правело уязвим. Той няма такъв имунитет заради несъстоялата му се епископска хиротония.
В цялата история архимандритът вижда икономически амбиции, преплетени с политически мераци. "Реформаторският блок заговаря кресливо за смяна на името на храма или на св. цар Борис, или на св. Йоан Рилски. Кощунство? Ако за улица това е възможно, то за храм е напълно невъзможно. Или си търсим проклятието на небето? Стига вече! Време е да се смирим!", призовава той.
Маскарите са известни
В изявлението си Дионисий назовава пряко и "идеолозите на всяко омаскаряване и на всяка църковна интрига": "забраненият от Св. синод Горан Благоев, църковните "спецове" Калин Янакиев, Николай Михайлов, Тони Николов и нетипичният в претенциите си за корифей на богословието представител на нежния пол – Велислава Дърева. Те са референтите по всички църковни теми и ментори на църковната власт. Вместо нея те вземат решения, те наказват, те издигат, те определят, те диктуват, те низвергват и т.н. Всичко те. Явно не знаят обаче, че все пак има Св. Дух и Той Си ни ръководи с тях и без тях", обяснява Дионисий.
Оплаква се, че в интернет имало подписка срещу него, която била подписана и от него, и от покойния му баща.
"Една малка, неприятна, креслива група тероризира цялата църква, наричаща се по-Божий народ от нас – другия Божий народ", разяснява архимандритът.
Той призовава "синовно" патриарха и синода да вземат мерки по действията на духовниците, обявили бунт и неподчинение, тъй като някои извършвали физическо и психическо насилие.
"Това е крайно наложително, особено в нашия случай, защото става въпрос за патриаршеската катедрала, в която идват все повече и повече вярващи и да не отблъснем Бога от себе си, та и от храма, както отчуждихме и младите!", заключава Дионисий, който в текста споменава и че чрез действията си успял да привлече повече хора в храма.