Върховният административен съд отказа да се произнесе по правилата за натовареност
Върховният административен съд е отхвърлил като недопустими жалбите на четирима председатели на Административни съдилища в страната срещу правилата за определяне нормата на натовареност на съдиите, които бяха изготвени от Висшия съдебен съвет (ВСС). Съгласно правилата на всяко дело се дава определен коефициент във връзка с правната му сложност. След това коефициентите се събират и според процентите на разпределените на всеки конкретен съдия дела се определя натовареността.
Правилата за натовареността предизвикаха недоволството на административните съдии в страната. "Дневник" разговаря с магистрати, които обясниха, че ВСС е изчислил колко време е трябва на един съдия да разгледа конкретно дело, а не колко знания и опит са необходими. Освен това средният процент, който е даден на административните съдилища в страната за гледаните от тях дела, е около 0.9% За сравнение - на апелативните е даден около 2.50.
Апелативният съд като втора инстанция не събира доказателства, освен в изрично посочените в закона случаи, докато административните като първа инстанция го правят, допълват магистратите. Делата за издръжка на дете - при разведени или разделени родители, които се смятат за най-леки, са с коефициент 0.7, а делата по Кодекса за социално осигуряване са с почти същия - 0.8.
Пред "Дневник" административен съдия обясни, че на делата за издръжка всеки съдия се учи. Това са първите дела, които се дават на младшите съдии. За сравнение делата за пенсионно осигуряване обикновено са над 50 страници, където трябва да се изчислява целият осигурителен и трудов стаж на хората: кога е прекъсван, кога на колко се е осигурявал, кой подлежи на ранно пенсиониране - като полицаи, миньори и др. и т.н.
Според ВАС обаче правилата не са подзаконов нормативен акт (каквито са актовете, които се издават от органите на изпълнителната власт в изпълнение на законите и кодексите), нито общ административен акт (такъв, който е насочен към неопределен, но определяем кръг на адресати с конкретизирани задължения - обикновено кръгът на адресатите се очертава с някакви критерии - например професионален, по територия на обитаване, възрастов и т.н.), а са вътрешен акт. По тази причина тричленен състав на ВАС е оставил без разглеждане жалбите.
Определението на съда не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав в 7-дневен срок, пише "Правен свят".
Според жалбоподателите - председатели на административните съдилища в Стара Загора, Велико Търново, Плевен и Добрич, правилата са нормативен акт, защото са първична регламентация на обществени отношения, които са свързани с натовареността в съдебната система. В жалбите пише, че правилата са нищожни, тъй като няма изрична законова разпоредба, която да позволява на ВСС да издава подзаконови нормативни актове. Освен това правилата са нищожни и защото на заседание от 24 март, когато те са изменени, това е направено от целия ВСС, като е пренебрегнато разделянето на съвета и уредените в Конституцията правомощия на двете колегии, смятат още жалбоподателите.
Четиримата председатели на съдилища искат правилата да бъдат обявени или за нищожни, или за незаконосъобразни. Настояват и за спиране на изпълнението им до приключване на съдебното производство.
Според ВАС обаче жалбите им са недопустими.
Правилата не са подзаконов нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове, според който "Нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган".
Правилата не отговорят на тези "кумулативно изискуеми критерии за нормативен акт, тъй като не са приети от надлежно овластен орган /компетентен орган/, отнасят се до определяем и ограничен кръг субекти – действащи съдии и не съдържат общи правила за поведение, които да рефлектират върху лица извън този кръг", пишат върховните магистрати в определението си. Допълнителен аргумент е фактът, че изпълнението на Правилата не е обезпечено с държавна принуда и заради това не подлежат на обнародване.
В определението на съда е отбелязано, че
в случая законът не позволява на ВСС да издаде подзаконов нормативен акт за натовареността на съдиите.
"В действащата редакция на ЗСВ към момента на приемане на процесните Правила липсва законова норма, делегираща правомощия за приемане на подзаконов нормативен акт досежно критериите за натовареност на съдиите, а това е единственият устройствен закон на съдебната власт, с който е възможно възлагането на нормотворческа компетентност на ВСС. Следователно процесните Правила съставляват вътрешни правила по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 във връзка с чл.13 АПК, приети във връзка с основната функция на ВСС по организация дейността на съдебните органи и неподлежащи на съдебен контрол. Този правен извод е в унисон и с решаващите мотивите на КС, залегнали в решение №9/03.07.2014г. по к.д.№3/2014 г.: "Висшият съдебен съвет в качеството му на орган, администриращ съдебната власт, не може да осъществява подзаконова нормотворческа компетентност, която да произтича пряко от определените му в чл.130, ал.6 от Конституцията правомощия", изтъква още ВАС.
Затова и съдът намира жалбите за недопустими - липсва "годен за съдебно оспорване подзаконов нормативен акт". Същевременно ВАС отбелязва, че Правилата не могат да бъдат определени и като общ административен акт, тъй като не отговарят на залегналия в АПК критерий за "еднократно правно действие".