В процеса САПАРД Ченалова изопачила фактите по начин, типичен за изкуството
Отстранената от Софийския градски съд (СГС) съдия Румяна Ченалова е осъдила групата на Марио Николов за изпирането на пари от програма САПАРД след своеволие при оценка на доказателствата и е изопачила фактите по делото по начин, типичен за сферата на изкуствата, но не и за правораздаването.
Това се разбира от мотивите на Софийския апелативен съд (САС), с които оправдава всички подсъдими по знаковото дело, предаде "Правен свят". Делото започна пред САС отново, след като преди повече от две години Върховният касационен съд (ВКС) го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов. През 2012 г. Апелативният съд беше оправдал за първи път подсъдимите, след като отмени присъда от 2010 г., с която те бяха признати за виновни на първа инстанция от съдия Ченалова. Краят на 2015 г. САС отново оправда подсъдимите, а мотивите към присъдата стават известни сега.
Според обвинението шест фирми, които са свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков (той е единственият оправдаван още на първа инстанция), са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми е извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.
Както предишният състав на САС с председател Калин Калпакчиев, така и сегашният, констатира, че съдията Ченалова е направила произволни изводи за свързаност на подсъдими и фирми, които е възприела безкритично от доводите на обвинението. Съдът посочва за пример част от дружествата, за които се твърди, че са създадени, за да участват по проекти на САПАРД - те са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност. Затова съдът с ирония отбелязва, че не може да отрече способностите на учредителите на фирмите за перспективно мислене, разум и интуиция за бъдещото развитие на страната, за да създадат години по-рано дружества, които след това ще получават пари по САПАРД, но подчертава годините на създаването на тези дружества.
"Все така предизвикателно произволно е да се твърди, че тези дружества са били създадени с идеята да обслужат бъдещото кандидатстване на евентуални бъдещи търговски субекти за субсидиране по тази програма. Този подход на интерпретиране на факти, свързан с преувеличаване, изопачаване, надграждане на съдържанието им и т.н., е типичен за изкуството, но е неприложим в правораздавателната дейност", е записано в мотивите на съда.
Ако СГС беше направил прецизен анализ на доказателствата и "ако бе направил макар и само опит да се дистанцира от предложеното му с обвинителния акт" е щял да стигне до коренно различни изводи от тези, които са описани в обвинителния акт, смятат апелативните съдии.
Според САС описанието на организацията на престъпната група, според което Марио Николов давал нареждания, а останалите ги изпълнявали, без да е посочено кога, къде и при какви обстоятелства е ставало това, е "резултат на превратно третиране на свободата на оценка на доказателствата, с която разполага съдът и превръщането ѝ при решаването на настоящото дело в своеволие".
Освен това САС подчертава, че използването на правни понятия като организирана престъпна група в съдебните актове "следва да се случва в контекста на правната им уредба, а не в контекста на масовото говорене".
По отношение на прокуратурата, съдът казва, че не са спестени усилия за излагане на факти с обвинителна насоченост за всеки от подсъдимите, но те са със сериозен доказателствен дефицит.
В мотивите си апелативните съдии отговарят подробно на констатациите и указанията на ВКС за връщане на делото – за обсъждане на предикатното престъпление документна измама, по което има отделно производство в специализирания съд, и евентуално обикновена измама, както и възможността да се кандидатства пред фонд "Земеделие" за закупуване на машини втора употреба.
Фондът е отговорил изрично, че субсидии за оборудване втора употреба са недопустими.
САС отбелязва, че от доказателствата по делото може да се обоснове единствено обвинителна теза за предикатното престъпление измама и то само за част от подсъдимите, но не и за престъпна група за пране на пари. Според съда данни са измама има в изпратените от чужбина доклади във връзка с разследвания срещу тамошни участници в сделките с машини, които отдавна бяха осъдени. В тях се говори именно за сделки със стари машини за месопреработка от България през фирми фантоми, а след това през германски компании и последващото им връщане отново в България, но вече като нови и на много по-високи цени. В докладите се сочат конкретните участници и според САС тази информация е можела да послужи за започване на разследване, но няма стойност на доказателствена информация в настоящото дело.