Социализмът е бил чужд, наложен насилствено, зловещ режим. Обществото бива разкъсано чрез процеса на колективизация на земеделска земя, добитък и машини.

Това каза социологът Цветанка Андреева на представянето на сборника с документи от архиви на държавна сигурност "Държава сигурност и колективизацията 1944-1959" в Софийския университет "Св. Климент Охриски" днес.

Сборникът е част от поредицата "Из архивите на ДС", изготвяна от комисията по досиетата. За този сборник членове на комисията са прегледали 350 отделни документи за процеса на колективизацията на селското стопанство с налагането на социалистическия режим в средата на 20 век.

В тези години селяните са били принуждавани, чрез административни мерки от "инструктури" и "пълномощници", да предават земята, добитъка и оборудването си на държавните структури – ТКЗС (Трудовото кооперативно земеделско стопанство), ДЗС (Държавно земеделско стопанство) МТС (Машинно-тракторна станция).

Документите показват, че основният начин селяните да бъдат принуждавани да се включват в ТКЗС, са "вечерните агитации". "Хората са били посещавани от агенти на ДС и МВР нощем в домовете им, като са били бити с колове, изнасяни навън и откарвани в "тъмни стаи" за разпит" или на река Дунав, където били заплашвани с удавяне", разказа Ваня Жекова, член на комисията.

По време на агитациите "инструктурите" карали собствениците на селските стопанства да предават собствеността си с декларации. Те били в два варианта: или декларирали, че предават собствеността си и стават членове на ТКЗС, или че са "заклети врагове на народа". Мерките се прилагали еднакво за мъже и жени, като често през зимата били събличани голи и пръскани със студена вода, докато не подпишат една от двете декларации.

На отказалите едно от наказанията, които им били прилагани, е да вадят 10 кубика камъни. Всички станали членове на ТКЗС трябвало да плащат данък на държавата – наряди. Има случаи, в които, за да плащат нарядите, селяните вадели памука от дюшеците или са продавали кравите си, за да купуват боб за данъка.

Други документи доказват моменти, в които селяните са ходели до градовете, за да си купят хляб. Продавачите там обаче им отказвали с аргумента, че на производители хляб не се полага. Запазен лозунг от тогава гласи: "Дайте ни хляб, умираме от глад".

Колективизацията не е протекла лесно и има документи, които свидетелстват за съпротива от населението. Много от семействата, които са се включили в ТКЗС, са опитвали да напуснат. Те са правили палежи, за да създадат суматоха, в която да вземат добитъка и оборудването си от държавните стопанства. В един такъв случай милиционер реже с нож ръцете на човек, който е искал да изведе воловете си.

Има данни за бунтове в различни части на България, нелегални въоръжение младежки организации. В съобщение на МВР за такъв бунт в плевенското село Николаево се посочва, че при сблъсък между милицията и селяните са ранени няколко служители на реда, един партиен деец, а един "човек от тълпата" е бил убит.

Книжкият формат на сборника събира 130 документа, а разширеният вариант с 328 единици е достъпен на сайта на комисията.