Неспособността на българската държава да осигури нормална среда и работеща система в сферата на детското правосъдие и да осигури закрила на децата в конфликт със закона, отново стана повод за осъдително решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург срещу България.

Решението е ключово, защото съдът приема, че правата на настанено във възпитателно училище интернат Подем - момиче са били нарушени, защото не й е предоставена възможност решението, с което е настанена да бъде преразгледано.

Според българското законодателство няма периодичен съдебен контрол, а настанените деца, както и техните родители, нямат право да поискат преразглеждане на възпитателната мярка. Така възможност имат само местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Освен това съдът осъжда България и заради фактът, че телефонните разговори на момичето, както и на други деца са били подслушвани. Според съдът това е нарушение на член 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот). ЕСПЧ приема, че подобна практика не е основана на индивидуална оценка на риска.

Настаняването във Възпитателно училище интернат (ВУИ), институции, наследници на ТВУ-тата и които са към Министерството на правосъдието, е най-тежката възпитателна мярка. Тя се налага, когато детето извърши "противообществена проява", която според закона е скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, наркотици и др. Мярката постава децата в риск и ги лишава от достъп до нормално образование и подходяща среда за развитие. ЕСПЧ отбелязва, че законът, който урежда какво се случва с деца, които са в конфликт със закона, действа от 60 години.

Даринa е родена през 1999 г. в град Плевен. Израства в проблемно семейство. Дарина е жертва на трафик с цел сексуална експлоатация. През август 2012 г., с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" в община Плевен, момичето е настанено в кризисен център за деца, пострадали от насилие.

В случая на Дарина мярката по настаняване е удължена на няколко пъти и тя остава в центъра около година. Съгласно стандартите, препоръчително е престоят в такава институция да се ограничава до 3 месеца, като по закон не може да превишава срок от 6 месеца, защото институционализацията влияе негативно върху развитието на едно дете, напомнят от Българския хелзинкски комитет.

През април 2013 г. местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни иска от съда да премести Дарина във възпитателно училище-интернат (ВУИ) с цел да бъде предпазена от възможно сексуално посегателство, тъй като трафикантите отново се свързват с нея.

Съдът не уважава искането и посочва, че настаняването на момичето в интернат е вероятно да има отрицателно въздействие върху психическото и социалното ѝ развитие предвид неблагоприятната среда, която този вид услуга предлага.

Месец по-късно комисията отново иска от съда да позволи преместването на Дарина, тъй като тя на няколко пъти бяга от кризисния център, идва от нестабилна семейна среда и общува с хора, които я подбуждат към неморално поведение и я склоняват към проституция.

Този път искането е уважено и въпреки молбата на момичето да не бъде настанявано в интернат, съдът определя тази мярка за неопределен срок (до три години). Дни преди преместването си Дарина прави опит за самоубийство. След двудневен престой в болница тя все пак е изпратена във ВУИ в село Подем. Възрастните, които я склоняват към проституция, така и не са наказани.

Животът на Дарина в интерната е изключително труден. Опасността от сексуално посегателство над нея е продължила да съществува. А образованието ѝ на практика е преустановено поради лошото качество на обучение в институцията. През ноември 2013 г. Дарина прави повторен опит за самоубийство. Този път с още четири други момичета.

Мнозинството от съдебния състав на съда в Страсбург приема, че в случая с Дарина не е нарушено правото й на свобода и сигурност - член 5 от Конвенцията. Според решението настаняването на момичето е било извършено с образователна цел, както и за да я предпази от опасната среда, в която живее.

По тази точка има особено мнение на съдия Шифра О’Лиъри. Тя обръща внимание именно на множеството проблеми в институциите, в които се настаняват деца, извършили престъпление или противообществена проява, както и на неизпълнените ангажименти на държавата в сферата на детското правосъдие.

Според приетата от българското Министерство на правосъдието Пътна карта (2013 -2014 година) за изпълнение на Концепцията за държавна политика областта на правосъдието за детето към днешна дата не са направени конкретни стъпки, включително отмяната на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

От БХК припомнят, че това не е първото дело, засягащо проблемите на системата на детското правораздаване в България, както и на системата на закрила за деца изобщо. През 2011 г. България е осъдена по делото А. и други срещу България, което касае настаняване във ВУИ на пет момичета.

Решението констатира, че дори най-краткият от тези периоди (около седем месеца), през които А. е била настанена в тази институция, е достатъчно дълго време, за да се усетят в пълна степен отрицателните ефекти на рестриктивните мерки. Поради това Съдът заключава, че настаняването на жалбоподателките във ВУИ представлява лишаване от свобода.