Забраната за забулване ще се отнася и за хулиганите, престъпниците и протестиращите (допълнена)
Законопроектът за носене на облекло, скриващо изцяло или отчасти лицето, всъщност не цели да засегне религиозни права или ДПС, или мюсюлманите. Той всъщност е един "навременен закон", който ще помогне в много насоки - особено при проявите по време на футболни мачове, протести или други прояви.
Това е посланието, което беше излъчено от дебата в правната комисия в парламента по законопроекта за носене на облекло, скриващо лицето изцяло или отчасти, внесен от Патриотичния фронт.
Притеснението на депутатите беше само да не би с текстовете да се засегнат културни или забавни мероприятия. С уточнението, че е на шега, председателят на комисията Данаил Кирилов, заяви, че текстовете трябва да са написани така, че да не се засегнат детските мероприятия.
Текстовете бяха приети с 12 гласа "за", без нито един против. Въздържали се бяха депутатите от ДПС. Това е третата комисия, която гласува проекта. По същото време той мина на първо четене и в комисията по вероизповеданията.
На заседанието стана известно, че текстовете се подкрепят от МВР, Министерството на правосъдието и ДАНС. Според представителя на ДАНС, който е от отдела за борба с тероризма, времето за подобен законопроект е назряло, а моментът е подходящ. От агенцията имат технически бележки, като например да се изброи детайлно кои точни части на лицето ще засегне подобна забрана.
Четин Казак от ДПС заяви, че това е извънредно законодателство, но не е сигурен доколко ситуацията е извънредна. "Не знам доколко е назрял моментът, заради 20 - 30 жени в една ромска махала, които доскоро са изповядвали друга религия и не са били така облечени, да се приема изцяло национално законодателство, е пресилено.
В България няма такъв проблем.
Българската версия на мюсюлманската религия не предвижда подобен род облекло, дори не се допуска и се гледа лошо. Традиционният ислям в България гледа лошо на привнесените отвън стереотипи на обличане'", заяви Казак. По думите му в България няма проблем с бурки, какъвто може и да има в някои европейски държави, възприели подобна забрана. Той изрази надежда, че текстовете ще бъдат приведени във вид, в който да се избегне възможността "за неправомерни репресии върху лица, които изповядват която и да е религия и които се обличат спрямо каноните на тази религия".
Именно Казак беше първият, който открехна темата за футболните хулигани, като заяви, че се надява текстовете да работят в борбата с лица, които хулиганстват - ултраси, които използват този метод и прикриват лицата си.
Свилен Иванов от ГЕРБ се съгласи, че проблем са и хората, които извършват престъпления с качулки, и обяви, че държавата е тероризирана от тях.
Димитър Делчев от Реформаторския блок заяви, че те не приемат, че този закон е насочен срещу определена религия. "Хората, които прикриват лицето или самоличността, правят това, за да извършат престъпно деяние", заяви Делчев, като по думите му трябва да се внимава да не се нарушат развлекателните прояви. "По-важна е втората цел, а именно превантивният ефект. Не би бил излишен такъв закон, след като виждаме и западния опит", завърши Делчев.
Междувременно водещата комисия - по вероизповеданията и правата на човека, също одобри законопроекта с 11 гласа "за" и трима "въздържал се". Депутатите от ДПС не го подкрепиха, тъй като имало много пропуски, свързани с дефинициите на "лице", "глава" и "частичното им покриване". Освен това приемането на закона можело да отприщи тенденция за дискриминация на религиозна основа и да провокира радикални ислямисти.
Председателят на комисията Красимир Велчев (ГЕРБ) заяви, че ще подкрепи проекта. Подчерта, че това е обсъждането му на първо четене и въпросът е за философията му. "Кое е лице, глава и шия ще се дебатира при второ четене", отбеляза Велчев и допълни, че е против хората да ходят маскирани и да не се знае какво носят под това облекло - "може да е бомба", подчерта той.
По думите му не става въпрос за 30-40 човека, законът ще включва покриването на лицето и по време на спортните мероприятия, както и при протестите. Според него всеки, който изразява позиция трябва да го прави с открито лице.
"Не мога да си представя защо някой ще се въздържи или няма да подкрепи закон, който е за запазване сигурността на гражданите",
подчерта Велчев и обясни, че не може да се разчита само на камерите за запазване на сигурността и обществения ред. Освен това как хората от сигурността ще разпознаят на камерите хора с бурки, попита той.
Заместник главният мюфтия Бирали Бирали определи закона като много сериозен, тъй като касае сигурността на всички. Според него няма човек, който да не е съгласен със закон за сигурността на нацията и обществото. Той обаче отбеляза, че трябва да се обърне внимание на "частничното покриване на главата". Мюсюлманската общност е много притеснена, че идва време, в което ще се свалят забрадки - не става въпрос за бурки, а за забрадки, поясни Бирали. Изрази и опасение, че с приемане на закона за сигурността на страната може да се предизвика друг проблем. "Обръщам се към всички за разум", завърши зам.-главният мюфтия.
Манол Генов (БСП) призова към преценка на дългосрочния ефект от примането на такива мерки. По думите му много лесно се слага знака: облекло-радикален ислям-терористи. Призова членовете на комисията и вносителите на проекта да прочетат колко жени са осъщестивили атентати в света. Отправи и въпрос към ДАНС за това колко в броя на хората, които носят бурки в България. Допълни и, че те не се купуват от кварталния магазин, а някой им ги продава или дава или плаща да ги носят. Даде за пример и Франция, където имало жени немюсюлманки, които ходели с облекло покриващо лицето им по улиците само, защото това е забранено.
Радикализацията не е при тези хора, които носят подобен вид облекла, подчерта Генов.
И предупреди, че могат да се създадат "жестоки разделителни линии" в обществото с тези забрани. Обясни, че не е против забраната, но тя трябва да бъде с мярка. Според него не е необходим отделен закон, а предложенията могат да се добавят в закона за вероизповеданията.
Тунчер Кържалиев (ДПС) обясни, че някои мотиви не му давали възможност да възрази остро срещу проекта. Подчерта и, че това може да е изненада за някои хора като поясни, че го казва, заради "ценностната пропаст", която дели партията му с тази на вносителите от Патриотичния фронт.
По думите му най-важният и проблемен въпрос е този с дефиницията за "частично закриване на лицето" и за това какво е глава, лице и части от лицето. По думите му в текста не става ясно какво точно се има предвид под частично забулване на лицето.
Проблемът с дефинициите бе първата причина, поради която той гласува с "въздържал се". Другата бе, че приемането на закона може да "отприщи тенденция за дискриминация на религиозна основа".
Третата причина бе, че в комуникационния свят, където общуването е без значение на границите "този закон може да се приеме като провокация към ортодоксалния ислям от страна на интерпретатори с девиантно мислене, от страна на ислямисти фундаменталисти с психо-патологично мислене". Има опасност това да "отприщи и реваншизъм", сподели Кържалиев.
По думите му реална нужда и пряка потребност от закона няма. И попита дали той ще реши някои от истинските екзистенциални проблеми. Отбеляза, че с него се лекува следствието, а не причините, които са резултат от необразоваността, която води до склонност към манипулиране на хората.
Росен Петров (Български демократичен център) обяви, че ще подкрепи проектозакона, но заяви, че между двете му четения трябва да се направят определени поправки. По думите му определението на главното мюфтийство за "лице" е много точно. Петров изрази надежда дебатите да не се превърнат в религиозно противопоставяне.