Правната комисия прехвърли на парламента отговорността за подписката на "Правосъдие за всеки"
Парламентарната комисия по правни въпроси реши днес да "препоръча на народните представители при тяхна преценка да се съобразят с гражданските инициативи при своята законодателната дейност". Решенето бе взето с 7 гласа "за" и 1 "въздържал се" (Петър Славов от Реформаторския блок). Славов поиска по-конкретна формулировка чрез допълнтелна точка в решението. Това беше поредното разглеждане на 7-те предложения на Националната гражданска инициатива "Правосъдие за всеки", внесени на 2 декември 2015 г. с подписка на 5 хиляди граждани.
Организацията предлага създаване на независим заместник главен прокурор, който да разследва корупцията по високите етажи на властта, намаляване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет (ВСС), да се премахне методическото ръководство на главния прокурор върху дейността на всички прокурори, да се намалят мандатите на ВСС и на главния прокурор.
В началото на обсъждането председателят на комисията Данаил Кирилов представи писмо от председателя на Народното събрание Цецка Цачева, от което се разбра, че парламентът предпочита да спази традицията си и в пленарната зала да не се произнася по същество по предложенията.
Предложенията на НГИ "Правосъдие за всеки" бяха внесени в парламента по реда на Закона за пряко участие на гражданите в управлението. Законът предвижда органите, до които е отправена подписката на националната гражданска инициатива, че са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение на своите интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
През февруари правната комисия и комисията по взаимодействие с гражданските организации излязоха с решение тези предложения да бъдат внесени в пленарната зала за обсъждане и да бъдат приети за сведение. Председателят на НС Цецка Цачева обаче върна това решение обратно в правната комисия.
От писмото на Цачева се разбира, че комисиите са разгледали предложенията, без да са обсъдили тяхната допустимост. Съгласно Конституцията и законодателството нямало законова възможност чрез гражданска инициатива да се правят промени в основния закон, както и в други закони, които да имат пряк резултат. Гражданската инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, не е форма на упражняване на законодателна инициатива, а е особена форма на колективна петиция с която се сезира орган на управлението с определени искания на гражданите, пише още Цачева. Петицията имала предимно информативен и консултативен характер и няма преки правни последици като референдумите. Освен това съдържала предложения за промени, но те не можели да се приравнят на законопроект.
Предложенията за законодателни промени могат да се реализират само чрез субектите с право на това, отбелязва председателят на Народното събрание.
Цачева отбелязва в писвото си до правната комисия още, че предложенията са били предмет на дебати на депутатите и те са се обединили около тезата, че са важни и трябва да се вземат предвид при обсъждане на Закона за съдебната власт и други закони. Заради това будел недоумение у депутатите предложеният проект за решение - парламентът да приеме за сведение идеите на гражданската инициатива. Това било предложение те да се разгледат по същество, завършва Цачева.
Петър Славов обаче припомни, че парламентът все пак е разгледал гражданска подписка и е приел решение на 23 октомври 2012 г. свързано с имот на Националната спортна академия в Несебър, с което е запазена държавната собственост върху територията, ползвана от НСА.
Думата бе дадена и на представителя на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки" Любомир Авджийски, като това стана след пререкания по-рано на председателя на комисията Кирилов и представитеря на "Правосъдие за всеки". Авджийски подчерта, че организацията не твърди, че гражданската инициатива е законодателна такава. Авджийски припомни, че Народното събрание освен закони, може да приема решения и други актове и подчерта:
Подписката на организацията не е законодателна инициатива, но следва да доведе до приемане на решение от парламента
Той акцентира и на цитат на председателя на комисияра Кирилов, според който "Народното събрание реши, че е недопустимо да обсъжда граждански инициативи". В демократично общество това е недопустимо, отбеляза Авджийски. Кирилов го репликира с въпроса дали иска пак да се слушат записи и отбеляза, че не е казвал, че парламентът е решил това за този случай, а само, че преди време е обсъждано. Авджийски подчерта, че думите му не са били за този случай и че добре е разбрал какво казва. В пререканието Кирилов поиска да се извадят записите от обсъждането в комисията.
"Всяко логическо и граматическо тълкуване на закона е, че Народното събрание трябва да вземе решение и да го обяви в срок", отбеляза Авджисйки. Той отбеляза и факта, че две от предложенията са вече приети, което не означава, че трябва да се пренебрегнат другите пет. И обобщи, че предложеното с подписите на 5 хиляди души не трябва да се отминава.
Емил Димитров - Ревизоро (Патриотичния фронт) взе думата и остро се обяви против гражданската инициатива. Конституцията е променена досега пет пъти и опитът това да се направи за втори път в един мандат няма да успее, заяви той. И обвини инициативата че била "за извиване на ръце, за натиск, за изваждане на плакати". И то, защото "някой е решил, че сега трябва да се случи и да се промени Конституцията".
"Колко пъти трябва да четем тези инициативи, в колко пощенски кутии да се слагат", попита пламенно той и се зарече, че "на такъв натиск няма да се поддаде".
След обвинителната пледоария на Ревизоро представителят на "Правосъдие за всеки" напусна заседанието.