Българинът, спечелил "Пулицър": Ако трябва да избираш, първо помагаш, после снимаш

Българинът, спечелил "Пулицър": Ако трябва да избираш, първо помагаш, после снимаш

Стоян Ненов и Цветелия Цолова - фотограф и коресподент в българското бюро на агенция "Ройтерс"
Стоян Ненов и Цветелия Цолова - фотограф и коресподент в българското бюро на агенция "Ройтерс"
"Ако се стигне до момент дали да помогнеш или да снимаш, моята лична гледна точка е, че трябва да помогнеш".
Това заяви българският фотограф на агенция "Ройтерс" Стоян Ненов пред студенти от Факултета по журналистика и масова комуникация. Ненов бе част от екипа, който спечели "Пулицър" тази година в раздела "Снимки от горещи новини".
Студентка пита какво би направил Ненов, ако види, че човек се самозапалва. "Ами, снимаш", въздъхва той. "Зависи какво е събитието". Припомня серията протестни самозапалвания отпреди няколко години, но казва, че ако става въпрос за битов инцидент, "това не е част от нашата работа".
Разказва за свой колега в подобна ситуация - снимал, докато тичал към самозапалил се пред президентството човек, а после е започнал да гаси протестиращия и да звъни на институциите. "Така че можеш да направиш и двете", казва той.
Двамата български кореспонденти на "Ройтерс" - Цветелия Цолова и Стоян Ненов са поканени във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" от преподавателката Боряна Желева, която води упражненията по "Писане за информационна агенция". За събитието тя бе съобщила във фейсбук групата на факултета.
Българинът, спечелил "Пулицър": Ако трябва да избираш, първо помагаш, после снимаш
Осем студенти, един преподавател и няколко журналисти са дошли на срещата в зала 13 – една от най-големите аудитории в сградата.
"Пулицър"
След наградата хората по-различно ли гледат към вас?, пита студентка. "Не", категоричен е Ненов. "Ние не сме публични лица на "Ройтерс", ние сме ваши бъдещи колеги. Голямо достижение, но в никакъв случай не е..." и утихва. Колегата е много скромен, допълва с усмивка Цолова.
Обвиненията в едностранчиво отразяване
След награждаването с "Пулицър" срещу агенцията се чуха обвинения, че една от спечелилите снимки е манипулативна. Кадърът изобразява мъж, прегърнал жена и бебе, тримата лежат върху жп-релси в гарата в Будапеща, а полицай протяга ръка към тях. Според критиците снимката внушава, че унгарската полиция тормози мигрантите.
В действителност агенцията разпространява кадрите си с текст към тях, който обяснява ситуацията. В случая от "Ройтерс" са уточнили, че семейството мигранти са се хвърлили на траверсите, след като разбрали, че ще ги откарат в лагер за регистриране, а не към австрийската граница. Видео на телевизия Sky News от случая също показва как мъжът дърпа жената върху релсите, а полицията се опитва да ги изправи.
Унгарски полицаи вдигат от релсите семейство имигранти, хвърлили се на траверсите, след като разбрали, че ще ги откарат в лагер за регистриране, а не към австрийската граница. Кадърът е на Ласло Балог и е заснет на 3 септември 2015 г.
Reuters
Унгарски полицаи вдигат от релсите семейство имигранти, хвърлили се на траверсите, след като разбрали, че ще ги откарат в лагер за регистриране, а не към австрийската граница. Кадърът е на Ласло Балог и е заснет на 3 септември 2015 г.
"Цялата серия от това конкретно събитие показва и протести на мигрантите, и после тези хора, които са се хвърлили, полицията... Текстът отдолу е повече от красноречив, той не е украсен", казва Ненов.
"Решение на редакторите на изданията-абонати на "Ройтерс" е дали да използват една снимка, дали да използват цялата серия и оттам вече някои хора могат да стигнат до техни си изводи, но това, което прави "Ройтерс", не е в никакъв случай едностранчиво".
Хората, които бяха в Идомени, в мнозинството си наистина бяха семейства с деца, жени, но има и 20-30 годишни млади мъже, които се хвърлят в сблъсъци с македонската полиция, с гръцката полиция, вижда се, че имат и по-други намерения, каза Ненов. "Има бежанци, има и мигранти, които са от съвсем други държави. Миналата година в Македония имаше и хора от Непал. Всякакви лица има в тая огромна маса от хора. Трудно е да се обобщава какви хора са тръгнали".
Напрежението в работата
Натоварващо е, но натоварването го изживяваш като се прибереш, отвръща той на въпрос от студентка как му се отразява психологически работата.
Въпросът какво е работното им време ги разсмива. "Плаващо е. Когато е по-спокойно, може да е и по-кратко. Отивам към 8.30 и в лек ден си тръгвам към 5.30, в по-тежък – към 7.30, ако вече е супер драматичен, не си тръгвам", обяснява Цветелия Цолова. "Работното време никога не е нормално за журналистите".
Не съм завършил висше образование, мога да ви разочаровам, отговаря с усмивка Стоян Ненов на въпрос какво е учил и как се е развил професионално. "Завърших гимназия по полиграфия и фотография, след което започнах стаж във в. "Демокрация". Кандидатствах в НАТФИЗ, където не ме приеха и след това влязох в казармата, защото това бяха последните години, когато все още имаше наборна служба. След това започнах във в. "Стандарт", през 2003 г ме поканиха в "Ройтерс" и оттогава работя там".
Съвети към студентите по журналистика
"За да се постигнат интегритета, независимостта и безпристрастността, първото качество, което трябва да развиете и се надявам да сте развили, е да умеете да слушате и да не украсявате", посъветва студентите Цолова. "Да слушате какво се казва, да го чуете първо дума по дума и да не казвате "Той така каза, ама имаше предвид еди-какво си". Това се прави по-натам."
Вторият вариант е да смяташ, че си много по-умен от всички останали и трябва да го доукрасиш, да го направиш супер достъпно за другите през преувеличаване или добавяне на неща, които не са верни. Което не означава, че една новина не трябва да има контекст. Без контекст една новина нищо не значи."