Съдбата на културното наследство от категория "местно значение" и по-ниска е на път да премине в ръцете на общините. Това предлага работната група, която трябваше да ревизира спорните поправки в Закона за културното наследство след общественото обсъждане между първо и второ четене в парламента. Днес депутатите в комисията по култура и медии ще решат дали да пратят текстовете за окончателно гласуване в пленарна зала.

До обсъждането се стигна след продължителен протест на експертната общност - според организацията "Форум културно наследство" прехвърлянето на оценките за намеси в ценни обекти в общините е предпоставка за корупция, инвестиционен натиск и конфликт на интереси, особено ако служителите трябва да санкционират европроект, внесен от своя кмет.

Работната група обаче е склонна на само няколко компромиса. Произнасянето за паметници от световно и национално значение ще остане в специализирания Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Предлага се да отпадне и принципа за мълчаливо съгласие, според който липса на становище се смята за позволение. Новият срок, в който институциите ще са длъжни да реагират, се движи между 2 и 4 месеца, според препоръките на парламентарния сайт.

В работната група, която трябваше да систематизира текстовете въз основа на общественото обсъждане, са участвали зам.-министърът на културата Бони Петрунова, ръководителите на дирекциите "Правна", "Културно наследство" и "Инспекторат по опазването на културното наследство" в министерството, Сдружението на общините в лицето на Тодор Чобанов, както и вносителите на различните предложения. Те обаче са присъствали единствено да ги защитят.

Общинските звена ще се открият от съществуващия щат в администрации съгласно шестте планови икономически района - София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново и Плевен, ще бъдат избирани от НИНКН и ще работят под неговото методическо ръководство.

Законодателите искат да въведат и санкция за недобросъвестни стопани, които не изпълняват предписаното в закона задължение да изградят наново разрушен паметник на културата. Не е ясно обаче как глобата между 15 и 30 хиляди лева ще заплаши собственици като тези на тютюневия склад в Пловдив, чието реконструиране би излязло много по-скъпо. Досега няма случай механизмът на глобите да е бил приложен.

За сметка на това текстът, според който "премахване изцяло или частично" на недвижима културна ценност се разрешава единствено след становище на компетентните органи, ще падне от члена за съгласувателните процедури. До "премахване" на ценни сгради може би не би се стигало, ако собствениците и общините прилагаха задълженията си по други членове и ги поддържаха безопасни. Последните месеци обаче дадоха много примери за обратното. Според арх. Дафина Барфончовска от организацията "Форум културно наследство" падането на тези четири думи в закона би го отворила за тълкувания, а оттам - и за злоупотреби.

и скоро ще стане ясно, че не прави взимането на решения по-бързо, коментира арх. Йорданка Кандулков от "Форум културно наследство". Без дигитализирани и актуализирани архиви, общинските служители много скоро ще открият, че за всяко нещо трябва да пътуват до НИНКН. А над 20 хиляди паметници, които още нямат категория или режим на опазване ще останат отговорност на института. Че промените няма да сработят смята и депутатът Вили Лилков от Реформаторския блок, който внесе алтернативни текстове от името на експертите.

Макар да се създава известен риск за корупция, реформата е необходима, смята неговият колега Иван Иванов от РБ, който е сред вносителите на оригиналния законопроект. Той посочи, че във Велико Търново има десетки сгради, които тънат в разруха в очакване на бавещи се становища от НИНКН. "Разбира се, най-добре би било териториалните звена да са на подчинение на института, а не в общините", смята Иванов. На това обаче основно се противопоставило Министерството на културата. Мотивът - няма средства да ги поддържа.