Изборът пред Българската православна църква след Критския събор

Съборът на православието в Крит приключи преди дни и прие решенията си с единодушието на десетте църкви, които се включиха в работата му. Четири от православните църкви, сред които и Българската (БПЦ), го бойкотираха.
Аргументът на Светия синод на БПЦ основно беше, че няма да има възможност за дискусии и промени по документите. Дебати и редакции по текстовете обаче е имало. Засега архиереите не планират заседание и не са изразили позиция по решенията от Крит.
"Дневник" потърси мнението на учени за последствията за българската църква.
Калин Янакиев - философ и богослов:
Синодът дължи отговор какви сме оттук насетне - църква, която живее в духа на старостилския разкол, или църква - част от вселенското православие
Съборът в Крит бе велик и свят, както беше обявен. Беше, аз отговорно твърдя това, и всеправославен събор, независимо че четири православни църкви от 14 отказаха да присъстват. Сред тях и Българската православна църква. Всеправославен е, защото бяха поканени и призовани всички православни църкви. А те само преди пет месеца чрез своите предстоятели приеха тържествено документите за събора и определиха датата за провеждането му. Тези, които не се явиха, се водят отклонили се, неявили си въпреки приетия ангажимент.
Съборът подписа всички предназначени за приемане документи. Бяха внесени и поправки, което означава, че Светият синод на БПЦ в своето решение да не участва в събора ни заблуди, защото една от основните причини за неучастие беше, че няма как да се правят поправки в документите. Десетте църкви, които участваха, взеха една напълно законно решение.
Много ми се ще да бъде зададен въпрос на пловдивския митрополит Николай и той да отговори, след като в края на миналата седмица той заяви, че има опасност да бъде предадено православието и затова БПЦ няма да участва, какво казва сега? Е ли предадено православието на събора в Крит? Ако отговори, че православието беше предадено, то Светият синод трябва да каже какви са отношенията с останалите 10 православни църкви. Ако те всички са предали православието, то би трябвало тутакси да се отделим от тях, да им обявим схизма и да застанем отделени от тях. Ако митрополит Николай отговори, че православието не е предадено, той трябва да обясни на какво основание БПЦ отказа да отиде в Крит.
Едно от двете е безспорно вярно - или православието бе предадено, или ако православието там не е предадено, решенията на събора тутакси трябва да се приложат и Светият синод да се извини на православния народ в България, че БПЦ се отклони и отпадна от вселенското православие.
Пререкаемият документ, този заради който няколко митрополити у нас вдигнаха шум, че се предава православието - "За отношението на православната църква към останалия свят", беше приет единодушно от 10-те църкви. Гръцката и сръбската патриаршия нанесоха поправки в документа. Единствената дума, заради която проглушиха ушите ни, е, че католици и протестанти бяха наречени "църкви", след като имало само една Църква. В крайна сметка е записано "исторически възникналите т.нар. църкви, с които православната не е в общение". Ако това удовлетворява нашите синодали, би трябвало да приемат всички решения на събора.
На сайта на Светия синод на Българската патриаршия се публикуват старостилски писания, в които съборът се съди и се представя като събор, минал под диктатурата на вселенския патриарх Вартоломей. Официализира ли старостилският разкол в България, смята ли, че са предатели на православието икуменисти, схизматици такива големи имена като Йеротей Влахос, епископ Атанасий Лимасолски, епископ Калистос Уеър, епископ Анастасий Албански, александрийският патриарх Теодор, сръбският патриарх Ириней Булович, всички те под диктата на конститантинополския патриарх ли подписаха документите на събора? Това са въпроси, на които Светият синод дължи ултимативно отговор.
Оттук нататък ние какво представляваме - църква, която живее в духа на старостилския разкол, или църква - част от вселенското православие. Едно от двете трябва да е вярно. Ако случайно Московската патриаршия реши да свика паралелно съвещание на 4-те църкви, които не отидоха в Крит, БПЦ ще се присъедини ли към тях, ще отиде ли?
Момчил Методиев - историк, главен редактор на "Християнство и култура":
Моите опасения са, че БПЦ изпада в изолация
Основният извод на пръв поглед от този събор е, че въпреки очакванията на църквите, които не отидоха, той се състоя. Въпреки твърденията, че няма да има възможност за редакция на текстове, те бяха редактирани. И въпреки очакванията за широки спорове те бяха приети. Това се превръща в голямо събитие за православния свят.
Оттук нататък има големи проблеми пред БПЦ. Това, което прави впечатление веднага, на пръв поглед е, че БПЦ даде бележки по един-единствен документ - за отношението с другите деноминации, а по всички останали документи нямаше никакви бележки. Тоест възниква въпросът, след като БПЦ не е имала забележки, не виждам причина да не одобри тези документи. В противен случай, ако не приеме документите, ще изглежда като скъсване с връзките с останалите православни църкви.
Нашите архиереи очакваха, че съборът ще се провали, но той се проведе, одобри документи, по които те нямаха забележки. Сега трябва да изкажат становище - приемат ли този събор или не, и съответно да дадат аргумент, ако не го приемат.
Руската православна църква (РПЦ) в периода на събора е имала среща с германски католици и са обсъждали проблеми за брака. Тоест проблемът на РПЦ не е проблемът за икуменизма, а споровете между Руската и Вселенската патриаршия. Въпросът е къде се намира България в този спор. В момента стоят повече въпроси, отколкото отговори. Моите опасения са, че БПЦ изпада в изолация.
Доц. Дилян Николчев - преподавател по църковно право:
Ръководство на руската църква се използва като
инструмент в геополитическите планове на Кремъл
Имаше събор и беше бойкотиран от страна на 4 православни църкви. Отсъствието на 4 църкви поставя под съмнение дали е вселенски събор, или това е всеправославна конференция или съвещание, каквато теза издигнаха неявилите се и ще се използва като аргумент по-нататък.
Събор имаше, не се оказаха верни предвижданията от страна на неучастващите, че няма да има дискусии, че документите ще бъдат приети без редакция, оказаха се безпочвени всички тези твърдения и обвинения от страна от отсъстващите. Не се оправдаха всички обвинения за католицизъм, масонство и т.н.
Не аз го казвам, а една част от предстоятелите на поместните православни църкви, както и Александирйският патрирах заяви, че всичко това е инспирирано от Москва. Аз, разбира се, бих изразил по-различно мнение. Не обвинявам РПЦ, защото тя не е само Светият синод, има и известни руски богослови, които изразяват несъгласие с решението на синода на църквата си.
Нейното ръководство се използва като инструмент в геополитическите планове на Кремъл. Това е сценарий, който РПЦ повтаря през последните години. Казвам го като човек от кухнята, бил член на комисия в Светия синод.