Върховният административен съд отмени наредбата на Москов за допитване до пациентите
Тричленен състав на Върховния административен съд с председател съдия Галя Костова, отмени наредбата за проучване на удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса, съобщи "Капитал дейли".
Наредбата, която е част от реформата на здравния министър Петър Москов, предвиждаше да се прави допитване до хора, които са преминали през болнично лечение на случаен принцип и при негативни отзиви за определен лекар или болница да се прекратяват договорите им със здравната каса. Съдът обаче възрази, че не са описани ясно условията за това колко пациенти ще са критични за предприемане на такава мярка. Решението може да се обжалва до 21 юли.
Жалбата срещу текста беше подадена от Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ) и беше подкрепена от националните сдружения на общопрактикуващите лекари и на частните болници, с аргументите че е в разрез със законите за защита на личните данни, както и за здравето, за здравното осигуряване и за административните актове.
Телефонната анкета беше замислена като инструмент за оценяване на лекари, отделения или на цели болници, като при системно неудовлетворение щеше да позволява прекратяване на договорите им от страна на НЗОК, или да бъдат глобени или лишени от правото да работят с касата за определен период. В наредбата обаче не е посочено на базата на колко анкети ще се счита, че е налице системна неудовлетвореност. В решението си тричленният състав на ВАС се съгласява с жалбоподателите, че щом ще има глоби и прекратяване на договори, то изрично трябва да се дефинира понятието "неудовлетвореност" и да се изяснят параметрите му - на какъв брой мнения на анкетирани пациенти отговоря.
Съдът се съгласява и с настояването на ЦЗПЗ да бъдат изложени финансовите параметри на разходите по прилагане на наредбата. Според него това е важно заради затрудненото финансово състояние на здравния сектор и НЗОК и отбелязва в решението си, че наредбата е трябвало да съдържа финансова обосновка на очакваните разходи, както и от кое перо от бюджета на здравната каса ще бъде плащано.
Няма проблем обаче в защитата на личните данни при провеждането на такава анкета. В анкетната карта, която е публикувана на сайта на здравното министерство, не се съдържа въпрос за конкретната диагноза, което означава, че няма да бъде искана здравна информация от пациентите, отбелязва ВАС. Според съда за опазване на личните данни и медицинската информация е достатъчно това, че те ще се обработват от лица, които по договор ще трябва да пазят тайна и освен това изтъква, че участието в проучването ще е напълно доброволно.