Прокуратурата иска лимит колко сим-карти може да притежава един човек (видео)
Прокуратурата иска да бъде въведен лимит на сим-картите, които може да притежава един човек. Това се е разбра на брифинг, на който бе представено изследване за телефонните измами в последните 4 години, изготвено съвместно от държавното обвинение и студенти от УНСС. Говорителят на главния прокурор - Румяна Арнаудова, съобщи, че Сотир Цацаров се е срещнал с ръководството на БНТ за изготвяне на видеоклип за превенция на телефонните измами. Клипът ще бъде излъчван във времето, гледано от хората над 60 години, които най-често стават жертви на това престъпление.
Цацаров ще се срещне и с ръководителите на други национални медии, тъй като от изключително значение за справяне с тези престъпления е информираността на обществото, обясни Арнаудова.
Освен това главният прокурор е изпратил анализа на изследването на председателите на всички парламентарни партии, както и на председателя на Народното събрание, министрите на вътрешните работи и на правосъдието. Идеята е те да предложат законодателни промени, с които да се подобри работата на полицията и прокуратурата по установяването и доказването на престъпленията и извършителите.
Арнаудова обясни и какви точно изменения очаква прокуратурата за превенция на телефонните измами и за подобряване на дейността в досъдебните производства. лимит на притежаваните от един човек сим-карти. Тъй като в разследването на телефонни измами са регистрирани случаи, при които на името на един човек имало 80 хил. сим-карти, в Добрич. В Наказателния кодекс
да бъде въведен квалифициращ белег към престъплението измама - извършена по телефона
Това ще доведе до налагане на по-големи наказания, тъй като в момента обикновено делата се завеждат по основния състав на измамата, поради което най-често налаганото наказание е условна присъда и няма нито един осъден с над 5 г. затвор.
Друга промяна в Наказателния кодекс е за въвеждане на квалифициращ признак, когато телефонният измамник действа по поръчение на друг и се установят данни за организирана престъпна група.
Според прокуратурата изменение се налага и в Закона за електронните съобщения, с които
да бъде въведен лимит на притежаваните от един човек сим-карти
Тъй като в разследването на телефонни измами са регистрирани случаи, при които на името на един човек имало 80 хил. сим-карти, в Добрич. А при друг случай - в Димитровград, 24 хиляди активни и 10 хиляди деактивирани сим-карти били притежание на един човек.
Според сега действащия Наказателно-процесуален кодекс (НПК) прокуратурата, за да получи разрешение от съда за достъп до данните за трафика на един телефонен номер, тя трябва да посочи лицето, което ползва този трафик. Това обясни Сава Петров от Върховната касационна прокуратура, който представи резултатите от съвместното изследване. На разследващите обаче по-често са им неолходими данните за трафика, за да установят лицето, което го ползва. Поради тази причина се налага изменение в НПК, обясни Петров.
Говорителят на главния прокурор коментира още, че е необходимо
да бъде увеличен срокът, в който мобилните оператори пазят трафичните данни
В момента те се съхраняват за 6 месеца. Често обаче в тези престъпления има международен елемент и за да се изчаква отговор на съдебната поръчка от друга държава, срокът е недостатъчен.
Изводите от изследването, което е за периода 2011-2015 г. бяха, че през последните години телефонните измами бележат сериозен ръст и разпространение. При 65% от случаите телефонните измамници играят с чувствата на жертвите най-често на две основания - тежко пострадал роднина, който се нуждае от операция, или катастрофа, при която е пострадал близък, обясни Петров.
Пострадалите са обикновено възрастни хора (при реализирани измами 92 % от жертвите са над 60 г.) от големите градове. 2/3 от пострадалите са жени, предимно с български етнически произход. Със средно и по-високо образование са 70% от жертвите. А извършителите са предимно мъже - в 93 % от случаите и са на възраст между 18 и 55 г. Те са най-често безработни, с основно или без образование. Това са предимно роми, които живеят на територията на областите Велико Търново, Плевен и Русе, коментира Петров.
Попитан, след като е известно откъде най-често са извършителите, какви мерки са предприети там, Петров заяви, че в трите области качеството на работа на институциите било най-добро, там имало и най-много осъдителни присъди.