Двама затворници - наказани, защото се оплакали, осъдиха България
Освен за обезщетение на вдовицата на Константин Димитров - Самоковеца, съдът в Страсбург е осъдил България и по друго дело днес. Според решението страната е нарушила правото на свобода на изразяване от конвенцията за правата на човека на двама затворници - Николай Шахънов, изтърпяващ доживотен затвор в Пловдив, и австралийския гражданин Джок Полфрийман с 20-годишна присъда в Софийския затвор.
С решението си днес Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) присъжда на двамата обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 500 евро за Полфрийман и 5500 евро на Шахънов, съобщава "Правен свят".
Двамата са подали жалбите си поотделно, след като били наказани дисциплинарно, заради оплакаване от нарушения на затворнически власти.
В края на 2011 г. Шахънов изпраща две жалби до министъра на правосъдието за това, че двама от затворническите служители покровителстват един от неговите съкилийници, защото им е роднина. Като резултат фаворитът на надзирателите е тормозил безнаказано останалите затворници, според жалбата на Шахънов. В хода на проверката са взети показания от служителите и останалите затворници, а заключението й е, че няма нарушения. А Шахънов е бил наказан с десетдневен карцер.
Той обжалвал наказанието, но Окръжният съд в Пловдив потвърдил санкцията.
Подобно е било оплакването пред Страсбург и на Полфрийман.
През 2012 г. той подава жалба до началника на Софийския затвор с твърдението, че надзиратели са били груби с двама журналисти, посетили го в затвора, и са откраднали техни вещи. Според проверката на правосъдното министерство няма оплаквания за изчезнали вещи, нито информация за грубо отношение. Затова Полфрийман е наказан с тримесечна забрана да получава колети с храна.
Софийският окръжен съд потвърдил санкцията.
И в двата случая
дисциплинарните наказания са наложени по действащия тогава Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража заради "отправяне на клевети или набеждаване на служители или други лишени от свобода"
. По-късно този текст е отменен - след поредното решение от Страсбург.
В решението си днес ЕСПЧ потвърждава, че България трябва да предприеме адекватни мерки за защита на държавни служители от необосновани клеветнически обвинения, но подчертава, че при вземане на мерки за опазване на дисциплината в затворите, трябва да се има предвид особената уязвимост на лишените от свобода. По тази причина властите трябва да осигурят солидна аргументация за наказание на затворници за неверни обвинения.
Въпреки сериозните твърдения на Полфрийман и Шахънов срещу надзирателите, използваният език в жалбите им не е бил непремерен или обиден. Съдът в Страсбург прави ясно разграничение между критика и обида в практиката си, с оглед на преценката доколко са оправдани санкциите за такива изявления. Освен това, границите на приемливата критика срещу държавните служители при определени обстоятелства може да са по-широки, отколкото спрямо останалите граждани.
В случая твърденията не са направени публично, нито са били адресирани до обществеността или медиите, а по законово-предвидения начин. Това е важен факт с оглед преценката на пропорционалността на намесата в правото на изразяване. Вярно е, че твърденията на жалбоподателите са могли да имат влияние върху професионалната съдба на надзирателите, да подкопаят авторитета им пред затворниците, а проверката води до ангажиране на време и ресурси на персонала. Но те са направени при упражняване на правото на жалбоподателите в едно демократично общество да докладват на компетентния орган за предполагаема нередност в поведението на държавен служител, се казва в решението.
"Това право е особено съществено, когато се упражнява от лица, намиращи се под контрола на властите, каквито са затворниците." ЕСПЧ отбелязва още, че "нито администрацията на затворите, нито съдилищата са изследвали по същество въпроса дали дисциплинарните наказания са накърнили правото на жалбоподателите на свобода на изразяване".
В конкретния случай няма данни жалбоподателите да са знаели, че твърденията им са неверни.
"Правен свят" припомня, че това решение идва няколко дни след друго осъдително решение на Страсбург срещу България, по което съдът е обединил шест жалби на български граждани, санкционирани от властите, след като са се оплакали за извършени нарушения срещу тях от държавни служители – полицаи, катаджии, съдия, учители.