Хюсеин Хафъзов, Шабанали Ахмед и други членове на нерегистрираната партия на Лютви Местан "Демократи за отговорност, свобода и толерантност" (ДОСТ) са възпитаници на училища, свързани с ислямисткия проповедник Фетхуллах Гюлен, основният заподозрян за опита за преврат в Турция. Доста от сегашните мюфтии също са завършили такива училища в Турция.

Това каза в интервю по Би Ти Ви бившият главен мюфтия Недим Генджев. На въпроса има ли училища от мрежата на Гюлен в България, както твърди посланикът на Турция Сюлейман Гьокче, а ДАНС отрича, той отвърна: "Аз не съм чул. Знам, че има две училища - английски гимназии, едната в София, другата в Пловдив, които вземат и пари, но най-добър отговор на този въпрос може да даде Министерството на образованието, откъдето тези училища взимат лиценз."

В ръководството на Главното мюфтийство на мюсюлманското вероизповедание в България като възпитаници на училища на ислямисткия пророк Генджев посочи председателя на Висшия мюсюлмански съвет Ведат Ахмед и допълни, че може да се направи справка, която ще покаже още много имена.

Отделно има списък с имената на 90 имами в България, назначени тук от Дианета - турското ведомство по религиите, които в момента заемат длъжности и проповядват в 900-те българските джамии. "Предложил съм на съответните органи да бъдат освободени тези хора от тези позиции", допълни бившият главен мюфтия. Според него е възможно да има радикален ислям в България, ако бежанците, влизащи в страната, решат да използват затворените джамии да проповядват.

Същата теза за 90 чужди граждани на ключови постове в мюфтийствата лансира пред БНР и съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов, но информацията беше отречена от заместник-главния мюфтия, който призова политиците първо да си проверяват информацията.

В коментар на ситуацията в Турция Генджев каза, че все още е рано да се каже каква ще е съдбата на страната, но пред президента Реджеп Ердоган има няколко сериозни проблема, които ще нагнетят напрежението - бежанският, кюрдският, изострените отношения със САЩ и икономическата криза. Според него не става дума за ислямизиране на страната, защото тя винаги е била мюсюлманска, а Ердоган, макар и вярващ човек, не е "такъв върл ислямист".