Несъществуваща агенция срещу имигрантите се оказа една от най-одобряваните
Четири пети от българите изразяват мнение за дейността на несъществуваща институция – агенцията за борба с имигрантите. Като положителна оценка дават 42% от запитаните, което прави институцията, макар и несъществуваща, една от най-одобряваните в България. Това показва втората част от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл Болкан", проведен сред 1605 души в цялата страна между 14 и 19 юли.
Целта на социолозите е била да проверят общественото мнение към "здрава ръка", заради което са задали контролен въпрос за дейността на несъществуваща агенция.
Иначе изследването показва, че половината от българите смятат, че законопроекти като този за борба с тероризма по-скоро помагат, но една трета от запитаните намират преди всичко посегателство върху личните права на гражданите.
Обсъжданият наскоро проект за Закон за противодействие на тероризма, който бе приет на първо четене в края на юли, е поставил запитваните от социологическата агенция в условията на класическия избор между свобода и сигурност. Като 56% смятат, че подобни закони са по-скоро полезни за предотвратяване на тероризма.
32% обаче споделят мнението, че те по-скоро ограничават правата на гражданите. Не е малък и делът на хората, които все още не са запознати с този закон и не могат да дадат мнение - 12%.
По-младите проявяват повече чувствителност на тема свобода. Но дори в техните отговори надделява нуждата от сигурност. По-възрастните пък са по-чувствителни към опазването на реда. Това надделява и сред отговорите на левите привърженици, но със съвсем малко. Според изводите на изследването това показва, че симпатизантите на левицата са закономерно склонни на критика към властта, респективно и към законопроекта срещу тероризма.
Част от хората, близо една трета, заявяват, че такива закони най-вече вредят на правата на гражданите, което показва немалка степен на критичност. Според агенцията това се потвърждава и от отговорите на друг въпрос, при който според 62% от запитаните "няма значение дали осъдените за престъпления са много или малко, важно е да се спазват правата на хората".
А 36% казват, че "дори и да бъдат частично ограничени някои права на хората, важното е да има повече осъдени за престъпления".
"Явно българите подкрепят повече строгост по отношение на миграцията, но не биха приели форсиране на съдебната система. Това означава, че извънредни мерки, спешно законодателство и други подобни срещат автоматична пречка сред обществото", е изводът на социолозите, като допълват, че желанието за твърда ръка е сериозно, но не и безкрайно или безконтролно.
Изследването е използвало и знаков от последните месеци случай на смъртоносното прострелване на мигрант от Афганистан. Запитаните са били единодушни, след като почти всички считат, че полицаят, застрелял мигрант, преди всичко си е свършил работата и прокуратурата правилно е прекратила делото.
Около 8% заявяват, че на практика служителят на МВР е извършил убийство.
"Мненията на ромите донякъде контрастират на общия фон. Вероятно сред тях личи и не особено голям респект към органите на реда, както и сериозна чувствителност по теми, свързани с индивидуалните права" са другите изводи от изследването.
Проверка на нагласите към "здрава ръка" извежда една несъществуваща институция в една от най-одобряваните в България
В предишната част от сондажа бе установено, че най-харесваните сред българите са по-силовите и деполитизирани институции. Сега социолозите, за да проверят общественото мнение към "здрава ръка", са задали контролен въпрос за дейността на несъществуваща агенция – агенция за борба с имигрантите. Резултатите се разделят почти наполовина, като 42% я одобряват, а 41% - не. Малък е делът на хората, които са отговорили, че не могат да дадат оценка – 17%.
"Разбира се, названието беше подбрано така, че да звучи близо до съществуващи институции. Въпреки объркването все пак с 42% одобрение несъществуващата агенция се нарежда сред най-одобряваните институции у нас. Това допълнително доказва, че мигрантската вълна предизвиква огромно напрежение в масовото съзнание и лесна подкрепа за всякакви мерки срещу нея", посочва социологическата агенция.
При редовното месечно изследване през юни е проверено отношението към носенето на бурки в България, като запитаните категорично са подкрепили забраната за носене на облекло, закриващо лицето. Едва 6% от хората не смятат, че носенето на бурки трябва да бъде забранено. "Това са най-вече хората от турски и ромски произход и привържениците на партия ДПС", сочи агенцията.
Друг въпрос от запитването през юни е бил свързан със съгласието турските граждани да бъдат допускани в България без визи. В отговорите също е доминирало несъгласието с 68% и 16% за.
В телефонния сондаж сега са били тествани и нагласите, свързани с криминалната обстановка в страната. Проверени са "бързите асоциации по една от горещите теми на лятото – прословутата престрелка в Слънчев бряг". Проучването е искало да установи дали тя се възприема на индивидуално ниво като скарване, на ниво организирана престъпност, където групировки разпределят територии, или на ниво държава, при което властта слага "чадър" на определени хора. "Закономерно надделява втората опция (организирана престъпност - бел. ред.) - с близо две трети, а чувствителен е и делът на свързаната с нея трета опция (държавата слага "чадър" - бел. ред.) - с близо една трета. В очерталия се спор между МВР и прокуратура очевидно не е надделяло изразеното от полицията становище за по-скоро битови причини на случилото се в Слънчев бряг", обясняват социолозите.
И първата част на изследването за институциите в България показа, че в триъгълника полиция – съд – прокуратура гражданите са очевидно склонни да намират вина за неуспехите по-скоро в актовете на съда, отколкото в действията на прокуратура, полиция и т.н. Вероятно става дума за устойчиви нагласи, обобщават социолозите.