Боряна Димитрова: Мантрата "генералски имена" не изразява политическа сила и не е безобидна
"Ескалацията на генераломанията показва както привидността в деполитизацията на българската армия, така и лекотата, с която тя може да бъде въвлечена в политиката. А това силно контрастира с избора на българите да сме в семейството на цивилизованите демократични общества. В тях мястото на генералите е в армията, не в политиката." Това коментира социологът Боряна Димитрова, управляващ партньор в "Алфа Рисърч, в интервю за в. "24 часа".
"Ако тази есен битката ще е между генерали, след 5 години май ще да е между "генералисимуси", казва тя. По думите ѝ мантрата "генералски имена" за предстоящите наесен президентски избори не е израз на политическа сила, а PR продукт, който обаче не е безобиден. Според нея тезата за "здрава ръка" е удобно медийно клише, а не реален избор на българите, и посочва, че политиците с най-висок рейтинг не се вписват в този профил – Йорданка Фандъкова, Димитър Николов, Томислав Дончев. "Съмнителна е и ролята на "пагона" – ако в днешния свят растат терорът, бежанците, несигурността и ако генералите са лек за тези проблеми, да си зададем въпроса защо за шеф на ООН не се търси човек с пагони, а политик дипломат, че и жена. Несигурността в света съвсем не е по-малка от тази в България, но у нас една и съща група хора се опитва да ни убеди, че онова, което е добро за света, не е добро за България, и обратното. Няма никаква логика в подобна теза", казва Димитрова.
На въпрос какво би се случило в държавата, ако премиерът се кандидатира за държавен глава, тя казва, че при хипотезата Борисов - президент, ще последва избор на председател на ГЕРБ, министър-председател и е много вероятно да последва и предсрочен парламентарен вот. "Но дори и без последния никой не може да предвиди резултата от изборната спирала. Ако в България имаше добре работещи независими институции, върховенство на закона и ефективна администрация, тази промяна не би била драматична. Практиката обаче показва, че след лидерско управление запушваните на ръчно управление пробойни стават все по-големи и не могат да бъдат овладени от слаби партии и институции", смята социологът.
"Тезата за "неминуемото" кандидатиране на Борисов означава директно да се влезе в играта за изместване на центъра на българската политика все по-наляво, все по на изток и все по-далеч от общите европейски принципи. Той няма да изостави ролята си на балансьор, а колкото повече настойчивите говорители на руските енергийни проекти преместват "центъра" към себе си, толкова повече те принуждават "обединителя на нацията" да се съобразява със създадените от тях "нови обществени реалности", казва Боряна Димитрова.
Според нея са възможни изненади на изборите от поне три места - от конкретните имена в битката за "Дондуков"2, от неустойчивите обществени нагласи, които лесно могат да преминат в протестен вот, и от напълно неясната засега позиция на ДПС и ДОСТ.
Попитана за шансовете на Слави Трифонов, ако се кандидатира за президент, отговорът ѝ е лаконичен - "близо до нула". "Харесван като говорител срещу статуквото, срещу елита и точно затова – не като политик. Българската политика не би станала по-приемлива, а само още по-абсурдна, ако шоуменът влезе в нея", коментира Димитрова. Тя посочва, че към момента активността на инициирания от "Шоуто на Слави" референдум се очертава около 40-45%. Според Димитрова силна ангажираност на водещия би могла да я повиши, но и косвено да мобилизира протестен вот, "с което не толкова да предреши, колкото да разбърка картите на президентските избори".