Становище: Правото на пешеходеца да пресича на пътека е относително
Според Инспектората на Висшия съдебен съвет пресичането на пешеходна пътека не е абсолютно право. "Абсолютно е това право, което дава възможност на своя титуляр да иска определено поведение на въздържание от всички останали субекти. Законът за движение по пътищата (ЗДвП) и правилникът за прилагането му възлагат в отговорност на пешеходците да спазват определени правила при пресичане".
Това се разбира от становище на съдебните инспектори, за което съобщава "Правен свят". To e по тълкувателното дело на Върховния касационен съд (ВКС) за серия от проблеми при престъпленията по транспорта. Делото беше образувано по въпроси на председателя на ВКС Лозан Панов, на главния прокурор Сотир Цацаров и на министъра на правосъдието Екатерина Захариева.
Повод стана делото за смъртта на Лора Казанлиева от Варна, която беше прегазена от моторист на пешеходна пътека. В края на март ВКС намали наказанието на шофьора на две години затвор. Според мнозинството от съдебния състав момичето е съпричинила инцидента.
"Вярно е, че според Закона за движение по пътищата водачите на МПС са длъжни да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците, като се предвижда съответстващо на правото им задължение за водачите на ППС да го осигурят - чл. 119 и чл. 120 ЗДвП. Съществуването на взаимосвързани права и задължения между пешеходци и водачи води до извода, че правото на пресичане е относително, тъй като за реализирането му не е достатъчно само упражняването на права, но и изпълнение на предвидените задължения", се разбира от становището на инспектората. В него се цитират законовите задължения на пешеходците
Според мнението на съдебните инспектори също така
поведението на пострадалия пешеходец трябва да се взема предвид при определяне на наказанието,
но не и за начина на изтърпяването му. Според становището, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, дължимото обезщетение може да се намали.
Съдебните инспектори определят като неправилна практиката на съдилища да не посочват дали непредпазливите деяния на пътя са извършени самонадеяно или небрежно. "Непосочването на формата на вина е равносилно на непосочване на изпълнителното деяние, чрез което се осъществява дадено престъпление (това е особено важно например при престъпления с повече от едно изпълнително деяние)", пишат от инспектора. Според тях в случая е налице съществено нарушение на правото на защита. За преодоляването на тази практика няма пречка ВКС изрично да укаже на съдилищата при изготвяне на мотивите към присъдите да посочват коя е непредпазливата форма на вина и въз основа на какви доказателства приемат, че се отнасят до самонадеяност или непредпазливост.
Във връзка с едно от питанията на главния прокурор Сотир Цацаров, инспекторите пишат, че
няма категорично решение кога употребата на алкохол (без деянието да е извършено в пияно състояние, т.е. при концентрация на алкохол в кръвта под 0.5 промила) ще доведе
до квалифицирането на случая като особено тежък.
В становището се отбелязва, че има случаи, в които употребата на алкохол ще доведе до квалифицирането им като особено тежки, но в други няма да е така. Те уточняват, че най-напред концентрацията на алкохол в кръвта ще послужи за определяне на наказанието, а не за това дали да се приложи чл. 66 от НК, т.е. дали изтърпяването му да е ефективно или да бъде отложено.
В становището си съдебните инспектори препоръчват въпросът дали преди да сключи споразумение или преди деецът да бъде освободен от наказателна отговорност, извършилият тежко престъпление на пътя трябва да е възстановил или обезпечил и несъставомерните вреди, да се реши чрез законодателна промяна.