Инициативата за срещите в края на миналата седмица с турските власти, от една страна, и с представители на Европейския съюз, от друга, е била изцяло на България.

Целта на срещите е била да се възроди диалогът между Турция и Европейския съюз за спазване на споразумението за реадмисия на мигранти. В момента то не се спазва от турска страна, защото не е получило одобрението на правителството, тъй като Турция не срещала разбиране от Европа, която не давала средства на южната ни съседка за справяне с миграционния натиск, който следва да задържи на своя територия.

Турция няма разбирането на ЕС и за визовата либерализация, която е уговорена преди няколко месеца, обясни поведението й Бъчварова.

Въпросът за визите на гражданите на Турция среща силна реакция в Европа, но съюзът е взел преди време политическото решение за това, допълни министърът. С решението са били съгласни всички лидери на държавите членки, а последващите им коментари са отделни национални позиции. Затова предложението на България е било

Бъчварова обясни още, че са необходими политики, които да решават въпросите общо на 28-те държави, а не да се търсят дву- или тристранни споразумения от отделните страни за индивидуално справяне с проблемите.

Трябва да се постигне политическо разбирателство от страните в Централна Европа, подчерта министърът.

В събота тя е представила тезата на България пред канцлера на Германия Ангела Меркел - сигурността по миграционната криза е на две нива: да се осигурява защита на външна граница на ЕС; след като Европа не се отказва от решението си да приема мигранти, трябва да е ясно как те се разпределят между държавите и какви са общите политики на съюза. Бъчварова отбеляза още, че в някои европейски страни има уклон да помагат на граничните държави, но да отказват да се включат в общата политика по приемане на мигранти.

Министърът на вътрешните работи каза и че въпреки спада от 20-30% на миграционния поток спрямо миналата година се забелязва промяна на структурата му. Доминиращи през 2016 г. са мигранти от Афганистан и Ирак, като се наблюдава и спад на бежанците от Сирия. По думите й това обаче не се отразява отрицателно на криминогенната картина в страната. Тя отбеляза, че България е транзитна държава за мигрантите и

И въпреки че в Европа се забелязва ръст на битовата престъпност и в частност кражбите заради бежанския поток, България не е допуснала това да се случи тук.

Бъчварова посочи още, че отговорността на България да спазва задължението си като европейски партньор и да не допуска преминаването на мигрантите към Европа се отразява на ситуацията у нас. За момента към 60% са запълнени центровете на Държавната агенция за бежанците и неспазването на споразумението за връщането им в Турция крие рискове пред България:

- да се продължи повишаването на броя на чакащите закрила в страната. Това създава проблеми поради невъзможността им да излизат от България, от една страна, и нежеланието им да останат тук, от друга

- друга възможна, макар и хипотеза, е рязко нахлуване на хора от Турция

- най-сериозната опасност по думите на Бъчварова е дестабилизиране в Европа и голям политически риск за съюза, след като споразумението не се спазва и от двете страни.

Въпреки че Турция не спазва споразумението за реадмисия, Бъчварова не пропусна да отбележи усилията й. Към момента тя задържа 3 млн. мигранти и очаква още поне 2 милиона. Като следва да се отчете и сложната политическа обстановка в Турция и близостта й със Сирия.

Вътрешният министър не пропусна да спомене и на два пъти Сърбия, която преди време отправи критики към България, че не си пази границата, поради което тя подсили граничната охрана. Бъчварова онагледи важността решенията в ЕС да се вземат общо и да подпомагат всички държави, а не както например Сърбия, която не е членка на съюза, да иска Унгария да пази границата й. Тя отново отбеляза, че обвиненията на Сърбия са резултат от "политически сюжет". Министърът отбеляза, че България и Сърбия имат споразумение за реадмисия и ако беше вярно, че страната ни пропуска много мигранти към Сърбия, щеше да има молби за връщането им тук, а такива нямало.

По време на срещата с канцлера на Германия, на която са присъствали и премиерите на Хърватия, Австрия и Словения , българските представители са заявили, че ако България бъде приета в Шенген, това ще гарантира европейската сигурност във връзка с миграционна или евентуална терористична опасност. Постигнато било съгласие, извън решението за приемането на България в Шенген, на страната да бъде осигурен достъп до визовата информационна система в съюза. Освен това вътрешният министър и премиерът са поискали България да влезе в чакалнята за еврозоната и се уговорили, че ще изпратят аргументи за приемането й.

България е поискала и помощ - техническа и за високопроходими машини, като Ангела Меркел е дала лично уверение, че страната ще получи необходимото. Тя се съгласила и с възраженията на България, че Гърция получавала 10 пъти повече средства за справяне с мигранти.