НИНКН е една от най-значимите институции с мисия да пазят културното наследство на България. Другите, чиито директори се избират от министерството на културата, са Националната библиотека и Националният литературен музей. Начело на библиотеката и литературния музей дълго време бяха временно изпълняващи длъжността. Конкурси за техни ръководители бяха организирани тази година от ведомството на Вежди Рашидов. Конкурс за директор на НИНКН обаче все още няма.

Преди две години служители от института също поискаха да започне процедура за избор на нов шеф. Основните аргументи за искането бяха, че Даниела Джуркова лично обслужва лобистки интереси и не притежава необходимата експертна компетентност. Според недоволните служители Даниела Джуркова също така е показала "недопустимо непознаване на действащата нормативна уредба за културното наследство и липса на критерии относно принципите за опазването му".

Пред "Дневник" от министерството на културата заявиха, че конкурс за директор на института ще има, след като бъдат приети новите промени в Закона за културното наследство. Такива изменения все още не са внесени.

Още при назначаването й Велислава Кръстева, тогава заместник-министър на културата, казва, че Джуркова е назначена с цел да бъдат започнати промените в закона за опазване на културното наследство. Според Кръстева избраната за временен директор е млад човек, който може да ги задвижи.

Законът беше изменен от Народното събрание на 23 юни тази година. Основната роля на Джуркова в тези промени бе, че не се опита да попречи да бъде заобиколен институтът. Ключовата новост е, че експерти на щат в общините изземат функцията на експертите от НИНКН да дават оценки за допустимите намеси в паметници на културата от местно и по-ниско значение.

Промените доведоха до протести на експерти, които имаха опасения, че законът дава свобода на недоброжелателни инвеститори и възможност за натиск върху местните власти да обслужват лобистки интереси, каквото обвинение бе отправено и към Даниела Джуркова от служители в института за културно наследство.

Основният аргумент на вносителите на одобрените през юни законови поправки беше, че становищата от НИНКН се бавят твърде дълго, докато паметниците тънат в разруха. Противниците на промените също признават, че има сериозно забавяне при обработването на преписките.

Още през 2011 г. министерството на културата обявява, че има много сигнали за забавени преписки. Тогава, на заседание на кабинета, министърът на културата Вежди Рашидов описа НИНКН като "бардак" и заяви, че "или трябва да го вкараме в ред, или нещата ще вървят все така бавно".

Днес, близо 5 години по-късно, с временен директор, назначен според "Капитал" по линия на ДПС, промяна няма. Попитани от "Дневник", архитекти споделиха мнението, че "почти няма преписка, подписана от Даниела Джуркова, която да не се е забавила прекалено дълго".

Източници на "Дневник" в института обясниха, че преписките се трупат, а Джуркова съвсем съзнателно не ги подписва. Причините за това не са ясни, но в института смятат, че за някои от тях временната директорка изчаква разрешението на министерството на културата.

Именно такъв беше случаят с известната като "Къщата с ягодите" в София. Тогава експертният съвет към института приема инвеститорския план за разрушаване и преизграждане на сградата, въпреки несъгласието на част от неговите членове. На въпросното заседание не е било представено становището на експерти от НИНКН, според което сградата не трябва да бъде разрушавана. Самият документ е бил съставен на 30 юни 2015 г., но до март 2016 г.- когато се е провело заседанието, то не е било подписано от Даниела Джуркова.

Промененият закон за културното наследство даде възможност директорът на НИНКН да не подписва всички становища, като по този начин да дава своето "мълчаливо съгласие". Така оценките на експертите, които биха могли да попречат на инвестиционен план, могат да бъдат заровени в НИНКН като очакващи подпис.

Джуркова беше обвинена от служителите на НИНКН, че променя становища в зависимост от нарежданията от министерството на културата, които получава "директно по телефона". С "мълчаливото съгласие" няма да й се налага да прави такива промени.

Една от основните функции на НИНКН е опазването на недвижимото културно наследство. Пред медиите Джуркова заявяви, че институтът се осланя на граждански сигнали за незаконни намеси по паметниците на културата. Това значи, че реакцията идва след като разрушаването им вече е в ход, както стана с тютюневия склад на ул. "Одрин" в Пловдив.

Още от 2009 г. в Закона за културното наследство е заложено регистърът на паметниците на културата, който се пази в НИНКН, да бъде дигитализиран, както и да бъде създадена карта на обектите – културна ценност.

Така всички сгради-паметници на културата (около 40 хил.) ще станат видими за всички - граждани и институции. Ако такъв онлайн регистър съществуваше, нямаше да има казус с тютюневия склад в Пловдив, чийто собственици са представили фалшив документ, че сградата не е паметник на културата.

Дигитализирането обаче все още не е факт. Най-честото обяснение, което дават от НИНКН, е че обработването на документацията е трудно и бавно, защото тя е твърде много. Двамата архитекти от студио "Морфокод" - Грета Димитрова и Кирил Мандов обаче успяха да направят онлайн карта на 800 сгради - културни ценности само за 3 месеца.

Друго обяснение за липсата на дигитализиран архив е недостигът на пари. От министерството на културата обясниха пред "Дневник", че от института са кандидатствали за европейски средства, но нямат информация за напредъка на процедурата по одобрение и препратиха към НИНКН и Даниела Джуркова.

Свързването с института за паметници на културата е трудно, в повечето случаи невъзможно. Твърде често посочените телефони за контакт дават сигнал "свободно". "Дневник" многократно е правил опити да се свърже с Даниела Джуркова. Тя обаче не отговаря на мобилния си телефон. Нейната секретарка винаги предлага обяснението, че началничката й е в среща.

Отскоро НИНКН има нов сайт, в който обаче линковете за "Профил на купувача" и "Достъп до обществена информация" не работят.

Източници на "Дневник" обясниха, че Джуркова почти не се появява на работното си място, а служителите в института не знаят какво е работното време на директора. "Тя е като фантом, не знаем кога ще дойде, а когато се появи, не знаем колко време ще остане", описаха те навиците й.

В отворено писмо, адресирано до "и.д. Даниела Джуркова" от февруари 2015 г., с което "Дневник" разполага, служители на НИНКН се обръщат към временния директор. В него те изразяват несъгласието си с начина, по който се ръководи института, като той е описан като "непрозрачен".

В писмото се посочва "липсата на комуникация между ръководството на НИНКН и колектива на Института". Липсата на предприети действия по актуализиране на регистъра на паметници на културата, забавянето на подписване на становищата, също са сред причините за възражения от страна на служителите.

Недоволните многократно са сигнализирали Даниела Джуркова за проблемите в работата на ведомството, като са предлагали и възможни решения, но без резултат. Отговор от ръководството не последвал. Според написаното "ръководителят не работи за реабилитирането на института".