Заради международните си задължения България е на път да разреши чужд университет у нас в разрез със закона
Ден след като на първо четене парламентът разреши Франкофонският институт по администрация и управление да бъде преструктуриран във Висше училище на франкофонията за администрация и управление (ВУФАУ) без оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация, ръководството на образователната комисия обяви, че ратификацията на спогодбата, с която се прави това, няма да бъде гледана на второ четене без становища на просветното ведомство и на ресорната агенция. Поводът - критики от страна на опозицията, че се взема решение, което заобикаля закона за висшето образование и дори противоречи на Конституцията.
Според спогодбата, която е подписана между правителството на България и Международната организация на франкофонията и Университетската агенция на франкофонията на 25 май т.г., съществуващият от 2002 г. у нас институт трябва да бъде преструктуриран във висше училище, което да получи правото да обучава не само магистри, но и бакалаври и дори докторанти. Той ще ползва два етажа в сграда на ъгъла на ул. "Народно хоро" и ул. "Леополд Седар Сенгор" в столичния квартал "Овча купел", за които ще заплаща такса смет. Досега институтът е обучил 1600 магистри.
Според закона за висшето образование европейски университети могат да откриват филиали у нас, но по реда, по който се открива български университет. В спогодбата не е упоменто, че ВАФАУ е длъжно да се подчинява на правилата за качество на обучението и да гарантира правата на студентите, които са разписани в закона. В същото време обаче и студентите, и преподавателите ще бъдат освободени от такси за визи и такси за постоянно пребиваване. Очакванията са във висшето училище да се обучават висши кадри от държавната администрация, от бизнеса и от неправителствените организации.
"Парламентът не може да променя подписаните спогодби, а само ги ратифицира. Обикновено ратификациите се гласуват на първо и на второ четене в един и същи ден, но в случая това не стана и няма да стане, докато в комисията не получим становища от Министерството на образованието и науката (МОН) и от Националната агенция за оценяване и акредитация", обясни пред "Дневник" шефът на парламентарната образователна комисия Милена Дамянова (ГЕРБ). От думите й се разбра, че водещо е Министерството на външните работи, според чието становище спогодбата е трябвало да бъде ратифицирана. Дамянова не пожела да коментира дали има вариант ратификацията да не бъде приета на второ четене, тъй като такива спогодби били "договорки на друго ниво".
Вносител на законопроекта за ратификация е Министерският съвет, а в мотивите, които са подписани от премиера Бойко Борисов, пише, че разпоредбите на спогодбата са "в съответствие с Конституцията, българското законодателство, международните задължения на Република България и правото на Европейския съюз и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на тяхното прилагане".
Според бившия лидер на БСП Михаил Миков с ратифицирането на спогодбата се създава "опасен прецедент на заобикаляне на закона за висшето образование, който ще отвори вратата за създаване на чужди университети на база двустранни спогодби, без никакви гаранции за качеството".
От доклада на правната комисия в парламента, която приема ратификацията на 2 септември т.г., става ясно, че шефът й Данаил Кирилов (ГЕРБ) също изразява опасение дали в закона за висшето образование има изключващата разпоредба, която касае прилагане на реда на правилата на международните договори. Според Четин Казак (ДПС) спогодбата е международен договор, на база на който sui generis (от правото - уникално, единствено) е създадено училището, като договорът се ратифицира от Народното събрание.
Според депутати висшето училище може да мине акредитация и след ратификацията на спогодбата. От просветното министерство пък обясниха, че за ВАФАУ не е нужна акредитация от българска страна, тъй като няма да издава български дипломи.