Културното наследство: Във Франция се пази от държавата, България разчита на собствениците
Във Франция има фонд за събиране на средства за запазване на културното наследство, отпуска се държавна помощ на собствениците му и за тях има данъчни облекчения, когато го поддържат и ремонтират.
От друга страна в България липсва цялостна концепция на държавата в защита на паметниците на културата, липсва единен и централизиран регистър, а много от паметниците са само декларирани, без да бъдат надлежно описани.
Това са само част от изводите от дискусията на тема "Културното наследство: достъпно, поддържано и защитено", която се проведе в Червената къща.
Участие в нея взеха професор Дени Гранжан от Висшето училище по архитектура в Нанси, Франция; Тодор Кръстев от ИКОМОС; архитект Константина Пехливанова; зам.министърът на културата Бони Петрунова и главният архитект на София Здравко Здравков.
Първият закон за културното наследство във Франция - от 1543 г.
Гранжан разказа за френския опит за опазване на културното наследство, където първата законова уредба датира от 1543 г. при управлението на крал Франсоа Първи. В момента тези отношения се уреждат със закон от 1913 г. Мерките по неговото опазване и към днешна дата са изцяло държавни, те обаче са децентрализирани и реално се осъществяват от общините, но винаги последната дума по казуси с културно наследство е на държавата, обясни професорът.
Той се позова и на статистика, според която 75% от французите се вълнуват от тази тема, като 40% са доволни от опазването на културното наследство.
Високият процент на обществената заитересованост от паметниците на културата е принудил политическите партии да се съобразяват
с него и в момента във Франция има консенсус за защита на паметниците на културата. Въпреки, че и там понякога ценни архитектурни сгради изгарят, а други не се поддържат и падат, в страната има единна концепция за тяхното опазване, тъй като е туристическа дестинация, а парите от туризма представляват 8% от брутния вътрешен продукт.
"Лицето на паметника не е на собственика, а на обществото".
Това са думи на Виктор Юго произнесени преди закона от 1913 г., който е поставил началото на солидна по думите на Гранжан правна уредба, която отива отвъд правото на частна собственост и според която културното наследство се опазва и независимо от мнението на притежателя му. Гранжан отбеляза още, че държавата винаги трябва да поема своята отговорност по опазване на културното наследство, дори и при децентрализирана система за работа с него.
Един от изводите след експозето на френския професор бе, че сред проблемите в България може би е, че няма 100-годишен закон. Извод, на който веднага реагира зам.-министърът на културата Бони Петрунова, като заяви, че има такъв, без обаче да стане ясно за кой точно нормативен акт говори. И въпреки интересните презентации, както на Гранжан, така и на Тодор Кръстев от ИКОМОС и архитект Пехливанова, основните въпроси, реакции и реплики бяха към Петрунова.
Зам-министърът още с първата си дума премина в отбранителна позиция от типа атака - към изпълнителите на договори по реставрация, към собствениците на културно наследство, към археолозите и дори към гражданите, които не се обаждали във времето преди да се отпускат евросредства за защита на културното наследство. По думите й никой не бил невинен в такива ситуации.
Макар и да заяви, че няма да защитава Министерството на културата и да призна редица неуредици по темата, тя изрази съжаление, че и на тази дискусия се показвали само лошите примери, без споменаване на добрите. Странен пример даде и за добра практика от страна на министерството за опазване на паметниците на културата - отстраняването на главния архитект на Пловдив, след скандала с тютюневите складове в града. Примерът й доведе до незабавна реакция от страна на гостите - че е смешно и несериозно отстраняване на главен архитект да е добър пример за работата на ведомството.
В същия дух продължи цялото изказване на зам.-министъра, която бе многократно прекъсвана и репликирана. Самата тя на няколко пъти реторично попита дали да си ходи, ако така "ще си говорим". Друг въпрос от публиката доведе до също толкова интересна реплика: "Ако искате навън да излезем да направим Скендербег". Зам.-министър Петрунова дори бе обвинена, че не познава закона.
Иначе тя започна с думите: "Ако очаквате да кажа, че Министерството на културата е запалило тютюневия склад (в Пловдив - бел.ред.) - няма да стане". Повод за думите й бе, че в описанието на дискусията проблемът с разрушаването, а по-късно и с опожаряването на тютюневите складове в Пловдив бяха ключов момент.
"С уважение към бунтарския дух, преди и аз бях критикар",
обърна се тя към гостите на дискусията, но по думите й нямало критика към изпълнителите на договорите, нито към кметовете. Тя отбеляза, че хора преди сегашното управление не са си свършили работата, защото имало огромно количество паметници на културата, които били само декларирани, без да имат определен статут, граници, характеристика.
Набелязването на проблемите не води до тяхното решение, отбеляза Петрунова, намеквайки за презентациите на тримата говорещи преди нея. Била напълно съгласна с тях, че трябва да се увеличи експертното участие при запазване на културното наследство. След като заяви, че преди време е била археолог, Петрунова използва случая да подчертае, че археолозите в България били на много добро ниво и изложбата в Лувъра го доказала.
Тя каза, че винаги е лобирала за създаване на фонд за културното наследство, защото често собствениците на паметници на културата нямат достатъчно средства за реставрацията.
Попитан какво се случва във Франция, когато собствениците на културни паметници са бедни или злонамерени, Гранжан първо поиска да изрази възхищението си от присъствието на действащи представители на правителството, който се включили в това тежко упражнение - демократичен дебат. Той обясни, че между 10 и 40 % от реставрацията на паметниците се поемат от държавата, без значение дали са публична или частна собственост. Тези държавни средства не са намалели и след финансовата криза, като Министерството на културата е запазило стойността им.
Освен това
във Франция има фонд, който се събира от част от данъците.
Държавата отпуска и данъчни облекчения на собственици на паметници, които полагат усилия за поддържането им.
От своя страна главният архитект на София Здравко Здравков попита дали сред гостите има собственици на паметници, защото те обикновено не участвали в този обществен дебат. По думите му също е необходим фонд, за да им се помага. В момента имало две страни - на администрацията като репресивен апарат и собствениците, с които си играели на надхитряване. Отскоро гражданите станали третата страна.
Той определи като
прибързано прехвърлянето на грижата за паметниците към общините (с поправките в Закона за културното наследство от началото на годината - бел. ред.)
за което е даден срок от 1 година, без да има ясна законова регламентация за механизма, по който ще се случва това.
Що се отнася до субсидирането на културното наследство във Франция, Дени Гранжан отбеляза, че 600 млн. евро на година от държавния бюджет се разпределя по региони в страната. А 40 млн. евро идват от фонда. Но винаги последната дума е на държавата. Той отбеляза още, че мнението на държавата се взема от експерти с абсолютно установени компетенции и заключенията им не се оспорват.
"Не мога да обобщя всичко казано и неказано по време на дискусията", започна финалните си думи Тодор Кръстев от ИКОМОС. Той все пак отбеляза, че трябва да се вземе пример от Франция, за която експертността за опазване на културното наследство е сред най-важните условия. При неговото опазване водещ е общественият интерес и няма значение кой е собственик. Предложи и решение, ако той е беден и не може да поддържа собствеността си - да я продаде.
Кръстев призова към размисъл дали Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) не е толкова компроментиран, че да е необходима нова експертна и независима институция.