Дебат за антитерористичния закон: Сигурността е по-важна от отделни граждански права
Председателят на вътрешната комисия Цветан Цветанов организира днес кръгла маса на тема: "Заплахите от тероризъм. Предизвикателства и законодателни промени в държавите-членки на ЕС и техните партньори".
Очакванията бяха да бъде обсъден законопроектът за противодействие на тероризма, но първите няколко часа преминаха в похвала за българското правителство и работата на службите за сигурност, а тонът на конференцията изкристализира в групова промоция на идеята, че правата на гражданите подлежат на ограничаване, щом се налага.
На кръглата маса бяха поканени представители на Германия, които изразиха възхищението си от това, което се върши в България за охрана на границите й, както и представители от Израел и Гърция.
Основните послания, които прозвучаха в думите на гостите от другите европейски държави и Израел бяха, че най-важното в борбата с тероризма е обмена на информация между службите; защита на външните граници на съюза; превенцията и разбирането, че сигурността е по-важна от отделни граждански права.
"Няма как една държава да реши сама проблемите с организираната престъпност и тероризма, затова трябва да се взимат предвид опитът и законодателните промени на различните страни", заяви в началото на конференцията Цветанов.
"Мерките, които предприемаме срещу нарушенията на човешките права са гаранция, че ще гарантираме човешките права",
заяви Цветанов.
Той изрази изключителното удоволствие, че на поканата му са се отзовали народни представители от всички парламентарни групи в парламента. "Убеден съм, че въпреки критиките, които получаваме от време на време от опозицията, самият факт, че на днешния форум сме заедно, означава много", допълни той.
"Тероризмът е като тежко заболяване, за което разбираш тогава, когато е късно, превенцията е най-ефективният начини за неговото противодействие", заяви от своя страна министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова. По думите й терористичните заплахи са станали ежедневие и поетапно обществото загубва чувствителността си. Не било така обаче с органите за сигурността. Тя припомни, че в рамките на няколко месеца в България са проведени две антитерористични обучения - в София и Пловдив.
По думите ѝ терористичните заплахи имат своите дълбоки корени не само във външните обстоятелства и развитието на глобалните процеси, но все по-често имат и своите вътрешни корени. Това се дължало на особеностите на социалното развитие на отделните държави.
Следователно начинът, по който България трябва да се справи с тази заплаха, изисква не само обичайните задължителни умения, знания и мерки, но и по-голяма дълбочина тогава, когато трябва да разберем явлението и да му противодействаме. "Оперативните ни възможности са ясни и в голяма част от държавите те продължават да се развиват, но въпросът е за превенцията на това явление", подчерта вътрешният министър.
По думите на Бъчварова обаче българското общество не е готово да се откаже от свои права заради сигурността си. Тя допълни, че
България не може да се справи без ограничаване на някои граждански права,
без то да бъде драстично.
В деня на обсъждане на антитерористичния закон се разбра, че МВР е задържало френски гражданин по подозрения за терористична дейност. Повече за това - четете тук.
Демокрацията трябвало да може да покаже, че ще отговори на тези, които използват тероризма. "Битката ще е дълга, но трябва да победим", завърши Бъчварова.
"Сигурността е по-важна от някои права"
заяви Моника Холмайер, член на Европейския парламент и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. По думите й вземането на пръстови отпечатъци не е нарушаване на личните права. Тя отбеляза, че работата трябва да се насочи към младите хора, безперспективните и тези от гетата, защото главно към тях било насочено вербуването от терористични организации.
Терористите използвали основно интернет и се смесвали с бежанците, за да се вмъкнат в европейските държави. Затова защитата и контрола на външните граници на Европейския съюз (ЕС) били много важни. Службите в Европа трябвало да засилят обмена на информация помежду си и да повишат доверието си една в друга.
"България е важна съставна част от сигурността на ЕС. Гледам на вас с голям респект, честно. Искаме скоро да ви посрещнем в Шенген", завърши Холмайер.
"Възхищавам се от това, което върши България", "Германците изказват своята похвала към правителството на г-н Борисов, и Цветанов, и Бъчварова", "Вдъхвам Ви сили, г-жо Бъчварова".
С тези думи започна изказването си Ханс-Петер Ул, член на Бундестага и председател на Подкомисията по разоръжаване и контрол над въоръженията. Ханс-Петер Ул беше адвокат на Цветан Цветанов по наказателните му дела, заведени от прокуратурата когато беше в опозиция.
Германският депутат попита и реторично
какво може да направи държавата в борбата с тероризма, без да стане полицейска
Той припомни, че в началото службите по разузнаване не са искали да предават опита си, което не било правилно.
Ханс-Петер Ул заяви още, че завижда на Великобритания, където медиите имали отношение и защитавали държавата си. Намекна и че с миналото на Германия като нацистка държава положението е различно при тях. По думите му населението има други сетива, но ситуацията е променена и трябват действия.
Той се обърна към представителите на МВР с призив да следят медийните публиации, както и мнението на гражданите. Даде пример с Швейцария, където много въпроси се решавали с референдум и ролята на медиите била голяма - дали искат да помогнат на държавата или не.
Цветанов се хвана за примера с Швейцария и взе отново думата. Напомни, че на референдум швейцарците казали "да" за използване на СРС в борбата срещу тероризма. А в друг референдум казали "не" на увеличаването на пенсиите.
Има разлика между общественото мнение и това на медиите, заяви от своя страна Юрген Хайке, член на Баварския Ландтаг и председател на комисията за контрол на специалните служби. По думите му хората знаят какво искат, а за службите в Европа е важно да работят заедно и да не си завиждат и съревновават.
Според него ако държавите искат да приемат, че имат сериозна демокрация, а не че всички имат еди какви си права, тя трябва да може да защитава гражданите си. Той също отбеляза, че в Германия има възможност за подслушване и проследяване, след съответното разрешение от най-високо ниво.