"Адвокатските" възнаграждения на юрисконсулти по дела остават
Възнагражденията, получавани от юрисконсултите по дела на администрацията и фирмите, които са в размер като за адвокат, остават. Това се случи, след като Конституционният съд единодушно отказа да отмени присъждането на подобни премии, съобщи "Правен свят". До делото се стигна по искане на омбудсмана Мая Манолова, която нарече тази практика "такса юрисконсулт". Докладчик по делото беше бившият заместник-председател на ВКС Таня Райковска.
Основните аргументи на Манолова, която атакува разпоредби от ГПК и ДОПК, бяха, че юрисконсултът е служител на трудов договор и му се дължи заплата, което няма никаква връзка със стойността на предмета на делото, което пък в повечето случаи е основа за изчисляване на адвокатския хонорар. Освен това, когато за юрисконсулт се присъжда възнаграждение като на адвокат, това не са реално направени разноски, а именно тях бива осъдена да плати загубилата страна.
Според Конституционния съд няма противоконституционност при присъждането на юрисконсултски възнаграждения, защото "приравняването е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции, а различието – от разликите в правния статут на юрисконсулта, съответно на адвоката".
"Наистина при избор на адвокатска защита страната – гражданин, юридическо лице, едноличен търговец или административен орган, е необходимо да заплати предварително възнаграждението, независимо от размера, за да може при приключване на производството да й бъде възстановен този разход. Изискването на процесуалния закон в тази насока, включително свързано и с доказване факта на заплатено адвокатско възнаграждение, е въведено в интерес не само на страната, която при благоприятен изход ще претендира разноски, но и в интерес на адвоката, който, легитимирайки се в съдебното производство, удостоверява и обстоятелството, че вече е получил възнаграждение по договора за правна защита и съдействие", пишат конституционните съдии.
"При правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен (отсъства), не може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното възнаграждение на адвокат, според скалата на Наредба №1/09.07.2004 г."
Според КС в заплатата на юрисконсултите отсъства разбивка по отделни видове дейности – фиксирана сума за ежедневно правно обслужване (договори, консултации, становища и т. н.) и фиксирана сума за евентуално процесуално представителство по дела. "Макар и подобна неопределеност да е налице, фактът, че работодателят включва тези различни по вид разходи във възнаграждението на юрисконсулта, не може да се отрече. За работодателя съществуват и задължения по трудовото законодателство за повишаване квалификацията на работната сила и юрисконсултите в частност, за предоставяне на здравословни условия за труд, в т.ч. материално-техническа обезпеченост за полагането му и др., които също налагат осъществяване на специфични разходи", пише в решението.
Според конституционните съдии стойностният критерий за определяне на минималния адвокатски хонорар "невинаги е най-убедителен", но след като отсъства по-добър, следва да се приложи съществуващият.
"По своята същност юрисконсултското процесуално представителство пред съд е идентично предвид съдържанието му и осъществяването му пред съдебен орган с адвокатското представителство по дела. Този извод не изключва, напротив, обуславя използването на сходен критерий при разпределянето на разноските на страните за адвокатско, съответно юрисконсултско процесуално представителство", пише още в решението на КС.