Парламентът прие "много хубав закон" и забрани забулването (допълнена)

Парламентът прие закон, който ограничава носенето на публично място на облекло, скриващо изцяло или отчасти лицето. По проекта, съдържащ по-малко от десет параграфа, внесени през пролетта от Патриотичния фронт, нямаше дебат. В началото от ДПС предложиха точката да отпадне от дневния ред на парламента, а единствено реплики между народните представители предизвика точката с наименованието на закона. ДОСТ и ДПС се обвиняваха кой при предишното гласуване е излязъл от залата. Преди началото на гласуването по отделните текстове, ДПС напусна залата. Така разпроредбите бяха приети почти единодушно от присъстващите депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, БСП и Реформаторския блок.
След вота Красимир Велчев от ГЕРБ, който представяше доклада на комисията по вероизповеданията закри точката с репликата:
"Направихме много хубав закон за сигурността на децата ни".
Според приетите текстове облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето. При носене на такова облекло на публично място наказанието е с глоба в размер на 200 лв. за първо нарушение, в размер на 1500 лв. за всяко следващо, а ако нарушителите са длъжностни лица, глобата е в размер на 500 лв. за първо нарушение и 2000 лв. за всяко следващо.
Основната теза на депутатите от ДПС беше, че този закон не цели защита на националната сигурност, а засяга религиозна тематика. "Абсолютното съм убеден и споделям това, че в определени периоди и на определени места лицето трябва да бъде открито, но това не бива да се прави със закон", заяви Йордан Цонев. По думите му текстовете са в много пряк досег до религиозната тематика. "Като християнски теолог (бел. ред. през 2013 година Цонев стана доктор по богословие) искам да ви кажа, че определени части на облеклото са атрибут на определена религиозна доктрина, в това число и на християнската. Те изразяват определени религиозни норми, а в християнството носенето на забрадка също е една от тези норми", заяви Цонев.

"Този закон, колеги, уязвява сигурността.
Дава повод на реваншистки, радикални и нездрави сили да търсят назидание и мъст. Всички сме запознати със закона от физиката, че всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Това е поредното решение и закон, под ултимативния натиск на ултранационалисти и в този смисъл, може би своеобразен предизборен пазарлък", заяви Джейхан Ибрямов.
Според Красимир Велчев пък не може във времето, в което в 80 % от случаите разкриваемостта на престъпленията се случва чрез видеонаблюдение, "на центъра" да ходят хора, чийто лица не се виждат.
Депутатът от Патриотичния фронт Искрен Веселинов призова
ДПС да постъпи европейски и да приеме загона, а "не да се гърчи като настъпана усойница".
Тук водещият заседанието Димитър Главчев му направи забележка. По думите на Веселинов в текстовете е изрично уредено, че забраната няма да важи за храмовете. "Целта не е да се ограничават религиозните права. Вие искате да позволим това унижение за жената, което се случва в някои тълкувания на закона?", заяви Веселинов и призова ДПС да бъдат европейци.
След него се включи и депутатът от ГЕРБ Семир Абу Мелих.
"Разбирам изцяло вашия ход, масово вашият избирател гледа към облеклото като нещо характерно. Но като светска партия трябва да кажете и истината на вашия избирател. Изобщо не е религиозно облекло. Бурката не е религиозно, забрадката и тя е спорна.
Бурката е резултат от икономическия бум на ислямската империя,
когато се явяват много робини, които се връщат в полуарабския остров. Тогава не е можело да разграничат робините от чорбаджийките. Тогава постаноявяват чорбаджийките да са закрити, а робините - да са открити, и то от пъпа на горе. Това в момента е част от тактиката на ИДИЛ. Това е униформа, защото се ползва от ИДИЛ за изнасяне от градовете. Мога да ви клипове с бойци, облечени с такива униформи", заяви Мелих.
Хюсейн Хафъзов от ДОСТ заяви, че с този закон се отваря пропаст в обществото, в което има нужда от "опознаване,разбиране и взаимно уважение". "Всеки има право на щастие, на религиозно изповедание. Дали ако една субкултурна група е нещастна, вие ще се чувствате по-щастливи. При положение, че живеем в отворено общество, кои сме ние, да ги ограничаваме", попита от трибуната Хафъзов. Той направи исторически преглед, че опити за премахване на религиозно облекло - през 1912 година, през 40-те и 50-те години. Вие обиждате не само мюсюлманите, които живеят в тази страна, а и в световен аспект. Признайте си, че това е ограничаване носенето на мюсюлманско облекло", призова Хафъзов.
Според един от вносителите на проекта Красимир Каракачанов "законът е направен да ограничи опитите на определени среди да използват религия за противопоставяне. Насочен е да предпази българските мюсюлмани, това, което външни фактори се опитват да правят с тях и да ги настройват".
Как сте стигна до закона
Темата за забулването влезе в употреба след изказване на главния прокурор Сотир Цацаров, който в отговор на журналистически въпрос, заяви, че е "за" забрана за носене на облекло, скриващо лицето на публични места. Последва подобна позиция и от вицепремиера и министър на образованието Меглена Кунева.
През пролетта, когато темата започна да набира сила, екип на "Дневник" обиколи няколко града, в които или се обсъждаше, или забрана за забулването вече беше въведена. Повече, вижте във видеото.