Хелзинкският комитет поиска Конституционният съд да отмени забраната за забулване
Забраната за носене на облекло, скриващо изцяло или отчасти лицето, е дискриминационно и засяга несъразмерно мюсюлманските жени. То противоречи на конституцията и международното право по правата на човека, както и на препоръчителни стандарти на наднационални институции и международни неправителствени организации. Тази забрана е и предпоставка за радикализация на мюсюлмански общности.
Това са част от аргументите, с които адвокат Маргарита Илиева, директорка на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК), поиска с отворено писмо от омбудсмана да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закона, въвеждащ забрана за носене на облекло, скриващо изцяло или отчасти. Проектът, внесен през пролетта от Патриотичния фронт, влезе в сила вчера.
"Законът дискриминира мюсюлманките и оттам мюсюлманите. Той е ислямофобски и сексистки, защото засяга мюсюлманската общност изключително или поне несъразмерно повече от всяка друга общност и защото преследваните лица ще бъдат изключително жени. Мюсюлманките ще бъдат насилени със средствата на държавната принуда да търпят вмешателство в дълбоко лична сфера, каквато е обличането на собственото тяло и представянето му с избран образ в обществото. Законът отрича личната суверенност на тези жени и поставя държавата в ролята на техен опекун, който по-добре от тях знае как е добре за тях да се обличат и им го налага без оглед личната им воля. Свободата на жените не може да се охранява, като им се забрани изборът", пишат в становището на Хелзинкския комитет.
Според него забраната ще "принуди жените, практикуващи пълно забулване, да не излизат от дома си, което ще ги обрече на изолация от обществения живот". От организацията отхвърлят аргумента, че забулването на лицето не е традиционно в България, защото това не може да бъде законно основание.
"Недопустимо е безогледното ограничаване на основни права поради голословни предположения за евентуална заплаха – неясно как свързана със засегнатите жени – за националната сигурност или обществения ред.
Не е ясно как мюсюлманките ще застрашат националната сигурност със своите забрадки и воали.
Колективното наказване чрез ограничаване на основни свободи на гражданите на базата на ирационални страхове не е съвместимо с принципите на демократичното общество, основано на върховенството на правото", пише още Маргарита Илиева.
Приетият закон е в разрез с основните права на свободно вероизповедание и на неприкосновеност на личния живот на гражданите. Поради това законът е в противоречие с конституцията и Международния пакт за граждански и политически права. От БХК виждат и още противоречия - с препоръка на Съвета на Европа такива безогледни забрани да не се приемат; с позициите на международни неправителствени организации, както и със Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 - 2020 г.), приета от Министерския съвет на България.
"Социалната изолация и изключеността, претърпяната дискриминация, имигрантският статут или отрицателни преживявания преди или след имигриране, както и маргинализирането на групата, към която принадлежи индивидът, са все фактори за радикализация. Ето защо, като разпалва антимюсюлмански настроения и потиска мюсюлманите, законът вероятно ще предизвика противопоставяне между групи в обществото. Становището на Главното мюфтийство по този закон ясно показва, че той се приема като антимюсюлмански дори от верски общности, които не практикуват пълното забулване. С цел набиране на привърженици терористичните организации пропагандират, че западното общество потиска и дискриминира мюсюлманите. Приетият закон с всички основания може да бъде прочетен като доказателство за това от засегнатите общности.
В становището пише още, че "знанието от областта на обществените науки показва, че
радикализацията може да се предотврати с по-щадящи, поощряващи, а не репресиращи мерки,
като например публичните личности да не говорят против исляма, защото това създава у мюсюлманите чувство на изключване и несигурност; да бъдат бежанците подпомагани да се интегрират, като им се покаже, че в западното общество се приемат хора от всякакъв произход; насърчаването на култивиране на прозападна идентичност да не бъде съпътствано с натиск за заличаване на собствените обичаи и ценности; да се подпомага общностният живот на малцинствата; да се работи индивидуализирано с младежи в риск от радикализация и други".