Българското правителство предпочита Клинтън пред Тръмп, твърдят анализатори
"Изглежда, че българското правителство предпочита Хилъри Клинтън пред Доналд Тръмп, не на последно място, защото в ролята си на държавен секретар тя е позната на политиците.
Това пише Европейският съвет за външна политика в доклад, озаглавен "Страх и омраза по пътя към американските избори".
Има определени съвпадения в гледните точки на главните опозиционни партии и Тръмп, предимно защото той се смята за по-приятелски настроен към Русия, критичен спрямо НАТО, с антиимигрански и протекционистки позиции, но няма изрична подкрепа за който и да е от двамата кандидати", пише в доклада.
"Който и да победи, проблемите на България ще останат същите – Сирия, "Ислямска държава", нестабилността на Балканите и в черноморския регион, последвани от руската заплаха и възможността за нови отношения между САЩ и Русия, ако Тръмп стане президент."
Географското положение и стабилността ще бъдат преимуществата на българската власт в преговорите с новия американски президент. София смята сигурността и търговското сътрудничество за основните си активи. Географското положениe увеличава влиянието на страната, същото важи и за четирите бази на НАТО, използвани от САЩ за обучение, снабдяване и логистична поддръжка. Важно е още, че България е стабилна и предсказуема на фона на трудния регион, в който се намира.
Сигурността е приоритетът на София в отношенията със САЩ – в тази тема влизат сътрудничеството в НАТО, въоръжаването и обучението на армията, енергийната сигурност, борбата с тероризма и общата работа в разузнаването.
България, Малта, Дания, Португалия и Испания предпочитат да работят върху двустранната връзка с САЩ, вместо да преговарят като част от ЕС. Проблемите на сигурността и военното сътрудничество доминират двустранните преговори между София и Вашингтон, но българските власти се възползват от участието си в съюза за разговори по други въпроси, например по очакваната отмяна на визите за краткосрочни пътувания.
Европа иска приемственост и сигурност
Проучването показва, че европейските лидери предпочитат Хилъри Клинтън да стане президент; сигурността, която САЩ могат да предоставят, е основната грижа на цяла Европа; но държавите от ЕС не са подготвени да работят с нито един от двамата кандидати.
"И двамата кандидати представляват сериозно, а в случая на Доналд Тръмп – екзистенциално, предизвикателство пред Европа", пиша докладът. "Като цяло проучването показва, че Европа не е готова за следващия американски президент, независимо коя е тя."
Европейските правителства искат приемственост в трансатлантическите отношения и това е причината като цяло да предпочитат победа на Хилъри Клинтън. Единствената държава от ЕС, която подкрепя Тръмп, е Унгария, показват данните на ЕСВП.
Сигурността е първата и най-важна грижа на властите на целия континент, но докато в Западна Европа става въпрос предимно за борба с тероризма и споделяне на разузнавателни данни, източноевропейците виждат САЩ като гарант против Русия. Последното е особено важно за Полша и балтийските държави. В контраст на това, тези страни не вярват, че Европейският съюз би изиграл тази роля.
Тръмп не е толкова страшен
"Европейците приемат Тръмп за непредсказуем и невеж, но проучването показва силна убеденост, че изказванията му по време на кампанията не са сериозни или че американската политическа система ще предотврати намеренията му. Макар европейците да не приемат добре заплахите му да се оттегли от НАТО и да забрани на мюсюлманите да влизат в САЩ, те не ги приемат и насериозно", гласи докладът.
Според анализаторите популизмът на републиканския кандидат е познат и в Европа, и макар да има важни политически последици, засега институциите и гражданското общество го сдържат успешно.
Източна Европа се тревожи особено от евентуално затопляне на отношенията между Тръмп и руския президент Владимир Путин, но отново надделява мнението, че те няма да станат реалност.
Макар че бившият държавен секретар вероятно ще бъде "далеч по-нормален президент" и това да е основната причина за предпочитанията на европейските лидери към нея, съществуват опасения за външната ѝ политика, особено що се отнася до Близкия изток.
"Европейските политически елити приемат избора на Клинтън като завръщане към "ястребовата ера" преди Барак Обама и към употребата на сила в Близкия изток. Някои приветстват идеята за по-твърд американски подход, но много хора се боят, че една интервенция на Клинтън може да разбуни региона и да доведе до каша, която ще засегне Европа повече, отколкото САЩ".
Европейският съвет за външна политика
Изследователят за България в доклада е Марин Лесенски от Институт "Отворено общество". Самият Европейски съвет за външна политика е основан през 2007 г. и е "първият паневропейски институт". Организацията е вдъхновена от ролята, която американските институти са изиграли за преодоляването на изолационизма.
Целта на софийският офис е "да въвлече българската политическа общност в дискусия по европейските външнополитически въпроси и да работи като свързващ център с Югоизточна Европа и Кавказ". Директорът е Весела Чернева, а офисът се помещава в офиса на Център за либерални стратегии, водеща анализаторска неправителствена организация, оглавявана от Иван Кръстев.