Ромите не са проблем на обществото, а негов потенциал
Ромите не са проблем за обществото, а негов потенциал; неправителственият сектор се е провалил в интеграцията на ромското малцинство; липсата на политическа воля и единна, последователна политика са причина за разделението в обществото.
Това са само част от посланията, които прозвучаха по време на конференция на тема "Ромите - социални неравенства, нови възможности", която бе организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС), фондация "Фридрих Еберт" и Центъра за медийни изследвания и аудиовизуална политика в УНСС. Присъстваха учени, преподаватели, журналисти, студенти, представители на неправителствения сектор, както и на държавата в лицето на експерти на Министерството на образованието и науката.
"Остарях с проблемите на ромите". Така започна доклада си Антонина Желязкова, историк, османист, директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия. Прекарала 28 години в опити за тяхното решаване, Желязкова каза, че се е уморила, защото нищо не се е променило при тяхната интеграция. Сподели и че се чувства като героя от мита за Сизиф. Проблемът със социалното неравенство на ромите е системен и не е академичен, заяви Желязкова. Той е резултат от липсата на политическа воля през последните 26 години и това, че управляващите не насочват обществени ресурси за справяне с този проблем.
Тя разказа и как в първите години на прехода в академичните среди е имало малък оптимизъм, защото са смятали, че интеграцията зависи от тях, че липсата на неразбиране може да бъде преодоляна. Но учените добре вършат работата си и вече имат както фундаментални, така и емпирични знания, коментира Желязкова, и въпреки това ромите са останали социално маргинализирани и дискриминирани. Спомни си и за шега сред учените, които си говорели, че вече познават всички роми в България.
"Бедността, която води до изолация и маргинализация, ограниченият достъп до пазара на труда, до здравеопазване, образование и поносими жилищни условия, дискриминация – това са характеристиките на социалните неравенства, които засягат ромите и те са като константа в България", коментира Желязкова.
Според нея приемането на дефиниция какво представляват ромите е политическо решение. Тя цитира свой американски колега, който саркастично заключил: "Когато се взимат решения на високо политическо международно ниво, експертизата не е толкова важна.". Своя класификация дава Илона Томова, един от водещите изследователи на ромите в България - на база на емпирично социологическо изследване. Томова изгражда класификацията си върху сравнение на данните за самоидентификацията им с експертната оценка. Въз основа на този подход само две трети от ромите всъщност казват, че са роми. Турско-говорещите роми, които се самоопределят като турци, са една пета. Всеки 10-ти сред ромите се идентифицира като българин, като тези роми са най-интегрираните и с най-доброто образование. Тези, които се определят като влашки роми са по-малко от 10%.
Дискриминацията е основната причина за ограничения достъп до публични услуги на ромската общност в България, се разбра още от презентацията на Желязкова.
"Усещане за дискриминация, поради своя етнос при търсене на медицински услуги са декларирали 42,3% от анкетираните, при търсене на социални услуги – 34%, при търсене на трудова заетост – 32%. Това от своя страна води и до задълбочаваща се бедност сред една от най-уязвимите обществени групи. Анализът на социологическите данни посочва, че 63% от ромите са бедни, като за сравнение бедни са около 15% от българите".
Желязкова обясни още, че въпреки мита за ромите, които са в силна зависимост от социалните помощи, едва 11% от участвалите в изследване през 2011 г на Световна банка и Институт Отворено общество – София, които се идентифицират като роми, са декларирали, че получават социални помощи.
Образованието се оказва най-значимия фактор,
сравнително недискриминирани са ромите със средно образование – така отговарят 68% от тях, за разлика от другите с по-ниско образование.
Повече от доклада на Антонина Желязкова можете да четете тук.
Тя сподели, че през годините е имало великолепни пилотни проекти, изготвени от неправителствените организации, които обаче не са били обсъждани и реализирани от изпълнителната власт. Трябвало е неправителственият сектор да прокарва политиките за интеграция в страната, но той няма възможност да се справи сам, обясни Желязкова. "Донорите (спонсорите на НПО-тата - бел.ред.) казват стига толкова".
По думите й няма друг начин за интеграция освен чрез образованието, за което трябва да се отделят толкова средства, колкото са необходими. Разказа и за споделени й истории от Швейцария и други северни държави, където в клас ако има дори едно дете от ромски произход, училището осигурява преводач на турски или български, поне за времето, докато то свикне с местния език.
За мнението, че няма обща, единна политика, а еднократни действия от страна на държавата при справяне с проблема за интеграция на ромите, се застъпи и Деян Колев, председател на Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе". По думите му европейските фондове са възможност, защото е по-лесно на обществото да приеме, че пари от Брюксел отиват за интеграцията на ромите, вместо такива от държавния бюджет. Идеята обаче на европейските програми е да се изпълняват политики, подчерта Колев.
Без тези политики парите потъват като вода върху нагорещен пясък, илюстрира той тезата си. Водата се изпарява, след като за момент е охладила пясъка, и оттам нататък нищо не се поражда. С тези пари трябва да се измисли какви политики да се изградят, макар те да не са за това. Но държавата няма да го направи, "това трябва да направим всички ние", призова Колев.
Ако не се влезе на терен да се работи с ромите и да се вложи творчество - няма да има резултати, заяви още той.
И допълни, че е важна модернизацията на обществото, но е важно и каква ще е същността й - дали няма да доведе до асимилация, маргинализация или радикализация например, вместо интеграция и равенство в обществото.
Трябва да бъде изградена
модерна средна класа сред ромите,
която да издърпа цялата ромска общност.
Йосиф Нунев, държавен експерт в дирекция "Формиране, анализ и оценка на политиките" в образователното министерство заяви, че е проблем наличието на две категорийни понятия за ромите - социално и етническо, като първото ги представя като маргинализирана и бедна част от обществото. Определяйки се като ром, той заяви, че няма да допусне да бъде асимилиран.
Ако зачетат неговия език, традиции и култура може да се отворя и аз и да кажа: "Хайде да се интегрираме" - толкова е просто, завърши той експозето си.
"Интеграцията не е един да отиде при друг, а в развитието и модернизацията на обществото", коментира Колев по време на дискусията, след изказванията на модераторите. По думите, за да има интеграция, двете различни култури трябва да се опознаят и да станат равноправни субекти, а не ромите да стават българи или обратното.
Според него ромите не са проблем, а са потенциал за обществото. Те могат да станат мотор за трудовия пазар, културата и други обществени сфери. Обясни, че има два подхода, единият, който използва Българският червен кръст например - като ги обявява за бедни и маргинализирани, на които трябва да се помогне. Вторият подход приема, че в тях има потенциал и здрави сили и трябва да се помогне на тях, за да повлияят на другите. Огромният проблем на политиката за интеграцията е, че приема ромите за маргинализирани, допълни той.