Министерството на правосъдието предлага да отпадне задочната форма за правото

Министерството на правосъдието предлага да отпадне задочната форма за правото

Министерството на правосъдието предлага да отпадне задочната форма за правото
Студентите по право у нас учат по морално остарял модел, приемът е неоправдано завишен прием, а по време на обучението си те не получават адекватна подготовка по Право на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ).
Това са част от мотивите, с които министерството на правосъдието, предлага проект на нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". Проектът е предоставен за обществено обсъждане, съобщиха в петък от правосъдното ведомство. От там уточняват, че е предвидено и мнението на студентите да се отчита при изменение на учебните планове и програми. Подобен подробен проект за изменение на наредбата беше изготвен и от екипа на предишния министър на правосъдието Христо Иванов.
Една от промените предвижда специалността "Право" да се изучава единствено в редовна форма на обучение. Това се налага заради констатираната значително по-слаба подготовка на завършилите специалността в задочна форма. Ще бъде въведена и задължителна дисциплина "Основни права и свободи", която обхваща вътрешноправната, европейската и международната уредба на правата на човека и различните механизми за тяхната защита. Досега подобен предмет беше свободно избираем (за сметка на спорта, който е задължителен през четирите от петте години следване). "Дисциплината следва да позволи формирането на задълбочено и практически насочено познание относно правата на човека като фундаментален елемент на правовата държава, законността и демократичното правораздаване", пишат от правосъдното министерство.
Задължителна ще стане и към настоящия момент свободно избираемата дисциплина - "Организация на съдебната система и правозащитните институции". В нея са включени въпросите на устройството и организацията на съдебната власт, адвокатурата, юридическата етика. Според министерството този предмет "има особено значение в контекста на цялостната политика за реформа на съдебната власт и укрепване на правовата държава в България".
Освен това след завършване на обучението по право, след което се придобива образователна-квалификационна степен "магистър", наредбата предвижда въвеждането и на специализирани магистърски програми в специалност "Право". Целта е профилирането и по-тясната специализация на юристите.
Ще има повече лекции по "Международно публично право" и "Право на Европейския съюз", които се избягват от студентите при избора им на модули, които не са задължителни. Предвижда се да се въведе и специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали, като то ще продължава няколко години.
Като основна мярка за преодоляване на проблемите в качеството на юридическото образование ще се въведе изчерпателен единен ред на държавния изпит.
"Този ред ще гарантира, че завършването на специалност "Право" е на базата на единни критерии, съответстващи на най-добрите постижения в юридическото образование". Правно образование може да се получи в шест държавни университета, в които през 2015 година се обучават над 7000 студенти (данни за миналата година на Регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти към Министерството на образованието).